Той беше мъжка самодива
Не му пукаше за цялата заобикаляща го смрад. 
Единствената негова закрила
Беше тъмният и омагьосан кът. 
От там той гледаше към момичето 
с червени токчета и гримаса на лице. 
От там той пресушаваше 
поредната чаша скъп стратидън. 
Цигарите набързо преминаваха 
през сухите му и напукани уста
И в сърцето му пълно с уиски
Преминаваше мисълта
За това че започва да се влюбва
В една лека жена.