Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Целувка ли искаш????

##От името на Карол##
На вратата се почука. Набързо облякох блузата си и отворих.
Щом взех поръчката за стаята ни се върнах при Ру, който вече беше седнал на терасата.

Ру:-Дай малко и на мен!- аз седнах в него и  започнахме да ядем...-Дай ми малко и от този....искам и шоколадов!

Аз:-Рудже, като малко бебе си....

Ру:-А ти си моята кака, нали?

Аз:-Не се шегувай с мен!-той започна да се смее, заедно с мен.

Ру:-Виждаш ли онази звезда???-той посочи с пръст една ярка звезда право над нас.

Аз:-Дам.

Ру:-Нека я кръстим Карол! Винаги ще е там и ще ни гледа отгоре... Колко сме щастливи и се обичаме! За това, че нямаме тайни и че винаги ще си споделяме всичко!

Аз:-Ох...Ру! Благодаря ти! - оставих  кутията със сладоледите на масата и насочихме погледа си към устните на моето момче.

Ру:-Целувка ли искаш, како?!!!-той се засмя и ме целуна.- Искаш ли да влезем вътре, како?

Аз:-Само, ако спреш да ме наричаш, така защото това ме дразни!

Ру:-На вашите заповеди сър!-станахме и легнахме но леглото.

Аз:-Трябва да ти кажа нещо!

Ру:-Както и аз! Случи се...- телефонът ми прекъсна думите на Ру.

_Разговор_

Аз:-Да, мамо! Здрасти! В Лондон съм. Преди малко кацна самолетът.

Мама:-Нали взе парите?! Знаеш къде е университета? Ще попиташ къде са стаите и ще се настаниш. Ние сме платили таксата, така че бъди спокойна.

Аз:-А какво става с татко?

Мама:-Още нищо... Но ще направим всичко възможно, за да не влезем в затвора...- мама леко се засмя.

Аз:- Не се безпокойте, всичко ще е наред!

Мама:-Обичаме те!

Аз:-И аз вас, мамо! Целувки!

Ру:-Какъв Лондон?!- щом прекратих разговора с мама оставих телефона настрана.

Аз:-Това исках да ти кажа. След като мама и татко разбраха за документите, който баща ти е откраднал си притесниха.... Решиха, че е добре да ми изпратят по-рано в университет... Далеч от Буенос Айрес и затова би трябвало в момента да съм в Лондон.

Ру:-А защо не си? Заради мен лиииии????- той направи сладка муцунка.

Аз:-Не бях сигурна дали ме лъжеш, Ру, дали просто не си ме използвал, за да се добереш до татко. Исках да знам....защото ......

Ру:-Какво ,,защото"... Довърши моля изречението си.

Аз:-Защото те обичам!-той дойде и ме прегърна.

Ру:-И аз те обичам, кукло! Никога не бих ти навредил без причина.... Това с татко е изключение...но скоро всичко ще излезе на яве... Още утре имам среща с един човек, който ще прекрати това изнудване! И ако искаш може да отидем във фирмата и да се опитаме да открием документите на баща ти?!

Аз:-Съгласна, но за това трябва да си починем!

Ру:-Права си, ще се връщам при Канде!

Аз:-Чао, пухчо!- прегърнах го за последно и сляхме устните си.

Ру:-До утре!- той излезе от стаята, а аз облякох пижамата си и легнах в леглото.

##От името на Руджеро##
         ~На сутринта~

Аз:-Здрасти, Лио! Казвай, ще стане ли работата?

Лио:-Съжелявам, че ще го кажа, но тези документи са фалшиви... Копие са на оригинала! Не мога да заведа дело с копия, нали разбираш?

Аз:-Не мога да повярвам...значи не съм взел истинските....

Лио:-Споко, ще ги намериш и вземеш... Баща ти си играе с теб от малък... Взе някога ще го надвиеш!

Аз:-Мерси, все пак!- взех копията и се качих едно такси.

Скоро бях пред фирмата. И моята красавица ме чакаше.

Аз:-Доста си се издокарала!

Кар:-За всеки случай! Да влизаме!

Секретарката:-Добър ден, господин Паскуарели!

Аз:-Баща ми тук ли е?

Секрет:-Не, излезе преди час! Ще си върне по обяд!

Аз:-Благодаря ти. Ще го изчакаме в кабинета.-обърна се към мен- Госпожици Гомез, влезте...  Ще започнем интервюто!

Кар:-Супер си  го измислил, а?- щом вече вратата беше заключена започнахме да претърсваме стаята.

Аз:-Мамка му! Няма нищо!

Кар:-Ру, ами тези?

Аз:-Те са! Пише името на баща ти!

Кар:-Страхотно!- тя ги сгъва на малки и ги прибра в чантата си.- Готови сме нали?

Аз:-Ами не съвсем.... Документите за незаконните сделки на баща ми са били копия... И не намерим истинските!- седнахме на столовете.

Кар:-Спокойно, Ру! Всичко ще се нареди!- те изтърва нещо, след което се наведе да го вдигне.

Аз използвах възможността да огледам фигурата ѝ....
Роклята, с която беше облечена подчертаваше идеално оформеното ѝ дупе....

Аз:-Карол....

Кар:-Да?-тя се обърна към мен, а аз се доближих до нея.

Аз:-Нещо много ме привличаш в тази рокля....-аз я сложих  леко на бюрото и забих устните си в нейните, което явно ѝ хареса, защото и тя.......

📝📝📝
Ето я и новата глава🌸

Надявам се да ви е харесала😉

Коментирайте и вотвайте!!!!😊

Обичам ви!

П.С. стискайте ми палци, защото днес имам състезание по танци в Созопол!!!!!😰

Ако някой е от там може да ми пише и да се срещнем😘

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro