##От името на Карол##
На вратата се почука. Набързо облякох блузата си и отворих.
Щом взех поръчката за стаята ни се върнах при Ру, който вече беше седнал на терасата.
Ру:-Дай малко и на мен!- аз седнах в него и започнахме да ядем...-Дай ми малко и от този....искам и шоколадов!
Аз:-Рудже, като малко бебе си....
Ру:-А ти си моята кака, нали?
Аз:-Не се шегувай с мен!-той започна да се смее, заедно с мен.
Ру:-Виждаш ли онази звезда???-той посочи с пръст една ярка звезда право над нас.
Аз:-Дам.
Ру:-Нека я кръстим Карол! Винаги ще е там и ще ни гледа отгоре... Колко сме щастливи и се обичаме! За това, че нямаме тайни и че винаги ще си споделяме всичко!
Аз:-Ох...Ру! Благодаря ти! - оставих кутията със сладоледите на масата и насочихме погледа си към устните на моето момче.
Ру:-Целувка ли искаш, како?!!!-той се засмя и ме целуна.- Искаш ли да влезем вътре, како?
Аз:-Само, ако спреш да ме наричаш, така защото това ме дразни!
Ру:-На вашите заповеди сър!-станахме и легнахме но леглото.
Аз:-Трябва да ти кажа нещо!
Ру:-Както и аз! Случи се...- телефонът ми прекъсна думите на Ру.
_Разговор_
Аз:-Да, мамо! Здрасти! В Лондон съм. Преди малко кацна самолетът.
Мама:-Нали взе парите?! Знаеш къде е университета? Ще попиташ къде са стаите и ще се настаниш. Ние сме платили таксата, така че бъди спокойна.
Аз:-А какво става с татко?
Мама:-Още нищо... Но ще направим всичко възможно, за да не влезем в затвора...- мама леко се засмя.
Аз:- Не се безпокойте, всичко ще е наред!
Мама:-Обичаме те!
Аз:-И аз вас, мамо! Целувки!
Ру:-Какъв Лондон?!- щом прекратих разговора с мама оставих телефона настрана.
Аз:-Това исках да ти кажа. След като мама и татко разбраха за документите, който баща ти е откраднал си притесниха.... Решиха, че е добре да ми изпратят по-рано в университет... Далеч от Буенос Айрес и затова би трябвало в момента да съм в Лондон.
Ру:-А защо не си? Заради мен лиииии????- той направи сладка муцунка.
Аз:-Не бях сигурна дали ме лъжеш, Ру, дали просто не си ме използвал, за да се добереш до татко. Исках да знам....защото ......
Ру:-Какво ,,защото"... Довърши моля изречението си.
Аз:-Защото те обичам!-той дойде и ме прегърна.
Ру:-И аз те обичам, кукло! Никога не бих ти навредил без причина.... Това с татко е изключение...но скоро всичко ще излезе на яве... Още утре имам среща с един човек, който ще прекрати това изнудване! И ако искаш може да отидем във фирмата и да се опитаме да открием документите на баща ти?!
Аз:-Съгласна, но за това трябва да си починем!
Ру:-Права си, ще се връщам при Канде!
Аз:-Чао, пухчо!- прегърнах го за последно и сляхме устните си.
Ру:-До утре!- той излезе от стаята, а аз облякох пижамата си и легнах в леглото.
##От името на Руджеро##
~На сутринта~
Аз:-Здрасти, Лио! Казвай, ще стане ли работата?
Лио:-Съжелявам, че ще го кажа, но тези документи са фалшиви... Копие са на оригинала! Не мога да заведа дело с копия, нали разбираш?
Аз:-Не мога да повярвам...значи не съм взел истинските....
Лио:-Споко, ще ги намериш и вземеш... Баща ти си играе с теб от малък... Взе някога ще го надвиеш!
Аз:-Мерси, все пак!- взех копията и се качих едно такси.
Скоро бях пред фирмата. И моята красавица ме чакаше.
Аз:-Доста си се издокарала!
Кар:-За всеки случай! Да влизаме!
Секретарката:-Добър ден, господин Паскуарели!
Аз:-Баща ми тук ли е?
Секрет:-Не, излезе преди час! Ще си върне по обяд!
Аз:-Благодаря ти. Ще го изчакаме в кабинета.-обърна се към мен- Госпожици Гомез, влезте... Ще започнем интервюто!
Кар:-Супер си го измислил, а?- щом вече вратата беше заключена започнахме да претърсваме стаята.
Аз:-Мамка му! Няма нищо!
Кар:-Ру, ами тези?
Аз:-Те са! Пише името на баща ти!
Кар:-Страхотно!- тя ги сгъва на малки и ги прибра в чантата си.- Готови сме нали?
Аз:-Ами не съвсем.... Документите за незаконните сделки на баща ми са били копия... И не намерим истинските!- седнахме на столовете.
Кар:-Спокойно, Ру! Всичко ще се нареди!- те изтърва нещо, след което се наведе да го вдигне.
Аз използвах възможността да огледам фигурата ѝ....
Роклята, с която беше облечена подчертаваше идеално оформеното ѝ дупе....
Аз:-Карол....
Кар:-Да?-тя се обърна към мен, а аз се доближих до нея.
Аз:-Нещо много ме привличаш в тази рокля....-аз я сложих леко на бюрото и забих устните си в нейните, което явно ѝ хареса, защото и тя.......
📝📝📝
Ето я и новата глава🌸
Надявам се да ви е харесала😉
Коментирайте и вотвайте!!!!😊
Обичам ви!
П.С. стискайте ми палци, защото днес имам състезание по танци в Созопол!!!!!😰
Ако някой е от там може да ми пише и да се срещнем😘
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro