##От името на Руджеро##
Събудих се от телефона....
Видях, че Карол я няма. Станах и вдигнах....

Аз:-Вал, какво има???

Вал:-Карол ще заминава...

Аз;-Как така??? Аз говорих с нея...

Вал:-Вече е купила билета...

Аз:-В колко е полетът???

Вал:-Седем и половина. Отиди преди да се качила и я спри, моля те...

Аз:-Добре... Утре, щом тръгне ми пиши...

Вал:-Добре... Сега е при мен и спи. Лека нощ, бате!

Аз:-Лека нощ!

Прекратих разговора и оставих телефона на страна, като преди това си навих аларма за шест часа... Карол няма да ми избяга... Не и сега! Обичам я с цялото си сърце и няма да я пусна, дори тя да не е съгласна!

##От името на Карол##
Събудих се от алармата си. Беше шест и десет. Изключих я бързо, за да не събудя Валентина. Извадих куфара си и прибрах набързо нещата си. Избрах си тоалет и се облякох. Измих лицето си и срязох косата си. Щом вече бях готова бе седем без двайсет. Реших, ми е време да тръгна. Но преди това...

Взех едно листче и един химикал

,, Не се притеснявай за мен. Заминах. Когато се събудиш, ще съм на около пет часа от Лондон.. Да, ще се върна там и ще уча...както обещах на родителите си. Ако се питаш защо заминах... Говори с Ру... Той знае всичко. Кажи му, че ви благодаря за всичко ♥"

Карол

Оставих я на леглото до нея и излязох.  Спрях си такси и се качих.

Аз:-Към летището, моля...

Извадих телефона си..

Перфектно! Имам половин час.

##От името на Валентина##
Щом Карол излезе станах и прочетох бележката. Взех телефона си и писах на брат ми.

Валентина
Тя тръгна...  Време е.

Руджеро
Облечи се и те чакам на паркинга.

Валентина
Пет минути....

Seen

Набързо замених нощницата с къси панталонки и блузка с къс ръкав. Взех телефона и си обух  маратонките. Излязох и затичах към паркинга. Ру ме чакаше в колата. Качих се и потеглихме.

##От името на Руджеро##

Аз:-Вал, спокойно. Ще си я върнем!

Вал:-Страх ме е, Ру. Не искам да загубя такава приятелка.- натиснах газта, с цел да стигнем по-бързо.

Аз:-Ще я спрем!

Вал:-Ру, внимавай!- тя се изплаши- Мина почти на червено!

Аз:-Бързам.... Не се притеснявай... На шофьорския бях перфектен!

Вал:-Не е време за шегички, Ру!

Аз:-Знам...- вече се подаде табелата за летището и завих на дясно....

Вал:-Още малко,Каро...Ние идваме....- получих съобщение.

Аз:-Прочети го!- тя взе телефона...

Вал:-От татко е...Спри за малко! Важно е.- аз отбих и взех телефона.

Татко
Не мога да повярвам, че ме излъга момченце! Камерите на хотела кой мислиш, че ги гледа..... Сега вече ще съжаляваш....

Dad send a photo

Татко
Позная нали Руджеро????

Аз:-Негодник!- аз веднага продължих да карам и скоро паркирахме.

Вал:-Хайде, бързо....- влязохме вътре- Има толкова много хора...

##От името на Карол##
Щом ме провериха за метални предмети преминах и седнах на една от седалките.... Погледнах часа и беше осем и пет. Имах достатъчно време...
Забелязах бащата на Ру. Той се приближи до мен.

БР:-Вие ли сте новата секретарка на синът ми...- добре, не ми бе познал.

Аз:-Да, аз съм. Но ми се наложи да замина по работа извън страната.

БР:- Можете да дойдете да поговорим???

Аз:-Разбира се, господин Паскуарели!

Изведнъж се появиха някакви мъже, които се доближиха до мен.

БР:-Нали разбрахте...Не е убивайте...само малко!-засмя се и си тръгна.

Те се приближиха... Около мен нямаше никакви хора... Хванаха ме за ръката и ме задърпаха към тоалетните.

- Не викай, малката!- аз преглътнах леко.....

##От името на Руджеро##

Аз:-Виждал ли я???

Вал:-Не, Ру!- погледа ми се натъкна на нея... 

Тя вървеше с някакви мъже...

Аз:-Там!- посочих и опитах да мина, но ме спряха.

-Господине, трябва да ви проверят да оръжия и метални предмети!

Биббббб ....

Свалих часовника си.

Биббббб ....

Извадих телефона си и свалих и пръстена си.

Сега стана.

Побягнах към тоалетните....

Аз:-Махнете се от нея!- няколко
,, горили" я бяха обкръжили

Единият ме удари, както и аз него....

Валентина се появи с охраната... Те са разкараха. Погледнах Карол... В очите ѝ се виждаха страхът, болката.... Прегърнах я, но тя плачеше. Видях, че не ѝ беше добре... Та тези я бяха пребили.... Тя изведнъж затвори очи и имах чувството, че нещо ме прободе...

Аз:-Извикай те лекар!!!- бяха се събрали хора.

Аз вдигнах на ръце Карол и излязохме от тоалетната...

Вал:-Ру, ще се оправи!

Тя още не бе в съзнание...
Беше ме страх.
Усетих, че ще припадна....
Оставих я на земята и просто държах ръката ѝ...
След няколко минути няколко мъже от охраната дойдоха.....

Вал:-Ще я спасим....- очите ми неусетно се затвориха.....

📝📝📝
Знам, че ви развълнува, нали така....♥

ГЛАСУВАЙте и коментирайТе.....

Финалът е следващата глава😭

Спойлер: Ще се оправи всичко....maybe