##От името на Карол##

Събудих се от звънеца.... Отидох и отворих...Пред мен стоеше Агустин....

Агус:-Трябва да ти кажа нещо важно!-аз му направих път да влезе.

Аз:-Казвай!-затвори вратата.

Агус:-Ру ти е сърдит....,но му казах истината и почти ти повярва.

Аз:-Тоест?

Агус:-Имам предвид, че  след Канде той се превърна в коренно различен човек..... И сега Руджеро наистина може да обича.... В Маями ходихме по плажовете....но той нито веднъж не загледа друга, макар да му се хвърляха между краката....

Аз:-Искаш да кажеш,че той ме обича?-на вратата се позвъня.-Ужас!!! Родителите ми се върнаха.Не трябва да ме заварват с момче!

Агус:-Къде да отида?-аз го завлякох към стаята си.

Аз:-Влез в банята и не излизай, докато не дойда!-той ми кимна, а аз се върнах да отворя.

Мама:-Какво стана, скъпа?

Татко:-Защо се бавиш, дъще?

Аз:-Бях в банята.-тя влязоха.

Татко:-Днес ще ходим в един ресторант по случай един договор!

Мама:-Ще се върнем късно.- аз само кимах- Ако искаш може да отидеш да спиш при Майк?

Аз:-Добре, ще му се обадя!

Татко:-Ние ще се оправим и до половин час трябва да сме тръгнали!-отидоха към спалнята, а аз се върнах в стаята си при Агус.

Аз:-Ще трябва да останеш малко тук!

Агус:-Но побързай моля те!Имам среща след петнайсет минути!

Аз:-Ох...ще видя какво мога да направя.

Чух как вратата на стаята ми се отвори и бързо излязох от банята,като затворих вратата. Пред мен стоеше мама.

Мама:-Добре ли си?Изглеждаш ми някакси притеснена?

Аз:-Не, мамо, добре съм!Просто днес ми беше доста натоварено в училище.

Мама:-Господин Сотиров ми се обади. Помоли утре след работа да минем през кабинета му.

Аз:-Мамо, не го слушай!На него вече му е минало времето да се прави на готин!-засмях се и седнах на леглото си до мама.

Мама:-Каза,че се държиш като малко дете и закъсняваш за часовете му. Карол,моля те!Другата година завършваш!

Аз:-Мамо, той е дразнителя!

Мама:-Карол, не се прави на голяма!Ще слушаш и това е!

Аз:-Как да слушам?Тоест...кога съм спирала да го правя!Не стига,че все мен изпитва, а и аз съм му била виновна!

Мама:-Карол, скъпа, мери си думите!-разговора започна да преминава в караница.

Аз:-Мамо, почти съм на осемнайсет!Вече мога да правя каквото си искам!Светът е пред мен!

Мама:-Казах нещо!-стана и излезе от стаята.

Аз:-Ах....вече ще полудея!!!-изкрещях с цял глас.

Станах и излязох от стаята. Чух мама и татко да се карат в стаята им.

Мама:-Тя още е малка!

Татко:-Защо я третираш като бебе!Просто не разбирам!Да прави каквото си иска!

Мама:-Прав си, но колежа...... А и другата година ѝ е последна. Трябва много да учи и да се старае.

Татко:-Ще я накажем, ако трябва!Пък и има още една година!Хайде успокой се!

Аз се върнах в кухнята и те скоро дойдоха.

Татко:-Ние сме готови!

Мама:-И да ми пишеш, ако ще ходиш при Майк!-облякоха си саката и ги изпратих.

Аз:-Чаооо!-махнах им и се прибрах.

Видях Агус да слиза по стълбите.

Аз:-А дошъл си?!

Агус:-Облечи се и ела с мен!-аз си взех якето и си обух маратонките.

Аз:-Къде отиваме?

Агус:-При Руджеро!Той има нужда от теб!

Аз:-Прав си!Не искам тази кавга да продължава още......

Излязохме от вкъщи и се запътихме към долната къща. Щом вече бяхме на входа Агус ми даде ключ.

Аз:-Откъде имаш ключ?

Агус:-Най- добри приятели сме все пак!Влез тихо и го изненадай!Аз тръгвам,защото закъснявам за срещата си!

Аз:-Благодаря!-той спря едно такси и се качи.

Аз пъхнах ключа в ключалката и бавно го завъртях. Щом отворих видях Ру и едно момиче. Той я бе прегърнал и гледаха филм.

Аз:-Коя е тя?-една  сълза се стече по бузата ми.-Руджеро, коя е тя?!

📝📝📝
Ето ме с новата глава ❌

Дано да ви е харесала❤

Чакам мнения и звездички 😂💑

Според вас кое ще е тайнственото момиче, което се смее до Руджеро???(не гледайте снимката по-горе [😂] И каква същност е тя на Ру???