Ето ме,седя си в леглото,подпряна на дървената облегалка. Скръстила съм ръце на гърдите си,като от време на време хвърлям гневен поглед към вратата. Която впрочем е заключена. Защо е заключена ли? Защото съм наказана. А защо съм наказана? Защото създадох малък проблем на семейството ми в стария ни град. А този проблем е свързан с един човек,който в момента бленува за деня,в който ще му падна в ръчичките. Това ми е второто местене за тази година и се надявам да е последното. Писна ми да бъда новата ученичка и всички да ме гледат така все едно съм убила някой. Поне това зяпане продължава само няколко седмици. Но наказанието ми за съжаление ще е по-дълго. Защо наказват мен,след като не съм аз тази,която е виновна?
След 15-минутно зяпане във вратата се отказах от мисълта,че родителите ми ще ме пуснат. Можех единствено да се примиря. И да си подредя стаята. Бях изолирана от света. Буквално. Взеха ми лаптопа,таблета,MP3 и всичко,което ме свързва с външния свят. Не,излъгах. Оставиха ми единствено телефона,за да може да се свързват с мен,ако излязат и да мога да говоря с най-добрата си приятелка.
След 2 часа борба с всички дрехи,приключих със стаята си. И сега какво?
-Мамоооо!-провикнах се,за да ме чуе,ако е в кухнята. Споменах ли,че къщата ни е на три етажа? Е,вече да.
-Какво има,мила?-попита мама вече стояща пред мен.
-Може ли да изляза за малко?Моля теее!-измолих се с онази кучешка муцунка. Знаете,нацупени устни,сбръчкани вежда,мокри очички. Всички я използвате,когато изнудвате родителите си.
-Оххх,не прави така. Знаеш,че не мога да ти откажа.-покри лицето си с ръце,но аз започнах да подсмърчам и тя ме погледна раздалечавайки пръстите си един от друг.-Ох,добре. Но в 21:00 те искам на вечеря.-погледна ме със строг поглед.
-Ти си най-добрата. Обичам те.-прегърнах я и изхвърчах от стаята преди да се е отказала. Това е то да имаш майка като моята.

•|Гледна точка на Хари|•

-Сделката си е сделка,Стайлс. Загуби баса,така че ще направиш,това което обеща.-Зейн се подсмихна и ми хърли ключовте за директорския кабинет.
-Ама ти как?-наистина не осъзнавах как е взел ключовете от директора.
-Имам си начини. Камерите ще се изключат за 5 минути,така че имаш 4 минути да намериш номер и 1 минута,за да си измъкнеш скапания задник от там.-бурен смях от страна на останалите момчета.
-Разбрах.-вкарах ключа и го завъртях. Чу се изщракване и отворих вратата.
Отидох до бюрото и от чекмеджето изкарах регистъра с учениците. Трябваше ми произволен номер,но нямах намерение да го избирам или да взема на някой когото познавам. Просто обърнах последната страница,на която е писано и избрах последния вписан ученик. Записах си номера на телефона. Прибрах регистъра отново в чекмеджето и както каза Зейн- си измъкнах скапания задник от кабинета.
-Много бързо свърши. По-малко от 3 минути ти отне.-рече Зейн,но бе грубо прекъснат от Найл- Чий номер записа?-попита ме той.
-На някакво момиче. Кейси.-отвърнах без никакъв интерес. Все пак след този бас щях да изтрия номера.
-Добре. Сега ѝ пиши.-заповядаха ми всички едновременно.

*чат с номер 087-345*

089-234- Скъпа искаш ли довечера да се позабавляваме?

087-345- Имам по-добра идея. Искаш ли да ти я кажа?

089-234-Тръпна от очакване.

087-345-Що не вземеш да си го начукаш?

Съжалявам,че я качвам сега. Знаете,че пиша през нощта,но тази вечер нещо заспах😂😂. Надявам се да ви харесва и очаквам коментарите ви. Както знаете историята я бях започнала не само с съобщения,затова и сега ще е така.💓❤