Алекса отвори вратата на уютното кафене, намиращо се в близост до автогарата, точно в 16:00. Никога не бе влизала в него, но ѝ се стори доста приятно. По дървените масички имаше малки саксии с декоративни кактуси. От тавана се спускаха причудливи винтидж полилеи. На някои маси имаше удобно изглеждащи тъмни диванчета и фотьойли.
Като цяло на Алекса ѝ хареса начинът, по който беше обзаведено кафенето. Даже си отбеляза наум, че някой път ще го посети заедно с Бриджит.
Повечето маси бяха заети, така че ѝ бяха нужни няколко секунди за да намери тъмнокосото момиче.
Щом я забеляза, седнала на една малка масичка в единия ъгъл на помещението с голям куфар оставен от едната ѝ страна като преграда, се запъти към нея.
За да стигне до приятелката си, Алекса трябваше да прекоси половината заведение и, естествено, присъствието ѝ не беше незабелязано. Усети доста любопитни мъжки и намусени женски погледи зад гърба си. Беше очаквана реакция, тъй като и в този ден Алекса изглеждаше просто невероятно. Кестенявата ѝ коса беше изправена и пусната свободно, стигайки почти до кръста ѝ. Тъмносиния ѝ тесен гащеризон с тънки презрамки само акцентираше перфектните черти на тялото ѝ. Черните ѝ сандали с връзки и платформа тракаха по тъмния паркет на кафенето. Гримът ѝ изглеждаше семпъл, но всъщност беше доста сложен. Но нещото, което я правеше толкова красива беше нейната енергия - излъчваше самочувствие и увереност. И как няма, след като знае точно колко е красива.
В сравнение с нея, Кристина беше доста посредствена. Беше се облякла с първите неща, които бе грабнала - черен суичър и клин. Черната ѝ коса бе хваната на небрежен кок. И отново беше без грим.
Алекса си помисли, че приятелката ѝ по-скоро се е облякла като за вкъщи, но реши да си запази тази мисъл за себе си.

- Имаме половин час до идването на влака ти, нали? - попита Алекса, докато сядаше на стола срещу нея.

- Да, мерси, че се съгласи да се срещнем. - Кристина леко се стресна от идването ѝ, защото се бе унесла в мислите си. - Поръчай си каквото искаш, аз черпя.

- Ти откога си тук? - запита я Алекса, след като забеляза, че пред чернокосото момиче стоеше малка чаша с почти изпито кафе.

- От десет минути.

- Здравейте, какво ще желаете?- прекъсна ги младата и симпатична сервитьорка, като се обърна към Алекса.

- Кафе, моля.

- Добре. - успя да ѝ каже само сервитьорка, защото мъжът от отсрещната маса я повика.

- Исках да ти кажа нещо. - започна Кристина като хвана с две ръце чашата пред себе си.

- Преди да ми кажеш каквото и да е, искам да ми обясниш защо ще заминаваш за XXXXX. От съобщението, което ми прати вчера, нищо не разбрах.

- На баба не ѝ остава много време и затова баща ми реши да я вземе при себе си, все пак му е майка. Реших и аз да отида за да съм с нея в последните ѝ мигове. - обясни Кристина като търкаше с палеца на едната си ръка ръба на чашата.

- Добре де, баба ти не можа ли да изчака още месец, два? Поне да завършиш напълно тази година.- каза Алекса, но щом видя укорителното изражение на Кристина реши, че не трябваше да казва това. - Изпитите са в края на този месец. Мисля, че ще може да попиташ декана или някой от преподавателите да ги вземеш малко по-рано.

- Алекс, след половин час ще се кача на влака. Вече е късно.

- Но ако не си вземеш изпитите, все едно не си учила въобще тази година.- продължи Алекса.

- Моля те, престани!- повиши леко тон Кристина, но след като забеляза, че по този начин привлече вниманието на хората от близките маси, веднага се успокои.- Не ми беше никак лесно да взема това решение, тъй като захвърля целия ми труд през тази година, но няма какво повече да направя. Радвам се, че декана и администрацията на нашия факултет приеха причината ми за основателна и ми позволиха да прекъсна.

Алекса понечи да каже още нещо по въпроса, но в този момент сервитьорката дойде с кафето ѝ.

- Не се притеснявайте за сметката. Вече е платена.

- От кого? - попита зачудено Кристина, тъй като не си спомняше да е плащала каквото и да е, а и приятелката ѝ дойде току-що.

- От мъжа на отсрещната маса.

Двете момичета веднага се обърнаха и видяха усмихнатия около тридесетгодишен мъж, който гледаше към тях.

- Ужас!- направи погнусена гримаса Алекса. - Само, ако посмее да ме доближи! Добре, че заредих електрошока в чантата си.

- Мисля, че ти си причината за ,,почерпката" от негова страна. - предположи чернокосото момиче.

- Защо пък да съм аз, може би е заради теб.

- Алекс, стоях тук сама цели десет минути и той не бе проявил никакъв интерес към мен. Изведнъж идваш ти и веднага ни плаща сметката. Мисля, че е очевидно към кого е заинтересован.

- Както и да е. - реши да смени темата Алекса, защото не искаше още да обсъждат този мъж. - Какво искаше да ми кажеш.

- Става въпрос за Юли.

- Какво за него?

- Бих искала да стоиш на страна от него, след като замина. - каза ѝ Кристина. Беше ѝ трудно да се реши да я извика преди тръгването на влака и да ѝ каже това, което искаше, защото ако Юли разбереше, всичко между тях щеше да приключи. Трябваше да направи избор, чиито варианти бяха наравно трудни за избиране. Или щеше да каже всичко на Алекса и да предаде Юли, или да замълчи и да предаде най-добрата си приятелка. Трябваше да избира между Юли и Алекса.
Бе избрала Юли. Въпреки че, Алекса ѝ беше адски ценна и я обичаше много, не можеше да предаде любимия си. Просто не можеше. Най-сетне бе открила това магическо чувство, наречено любов, и не искаше да го изгуби.
Но все пак не можеше да подмине факта, че любимият ѝ до една степен ще нарани приятелката ѝ. Заради това, Кристина бе решила да предупреди по някакъв начин Алекса без да ѝ казва абсолютно нищо. Бе решила да заеме ролята на ревнивата приятелка, която предупреждава другите да стоят на страна от гаджето ѝ. Беше ѝ трудно да заеме тази роля, не беше от егоистичните типове момичета, които не позволяват на приятеля си да погледне друго момиче. Още от началото, Кристина бе решила, че ако Юли развиеше и най-слаби чувства към Алекса, ще ги остави, ще отстъпи назад. Все пак, не можеше да каже на някого кого да обича. Заради това по-принцип не спираше малките номера на Алекса. Вярно, беше ѝ казала на почивката нещо провокативно, но го бе направила в изблик на яд от това, че Юли я бе отхвърлил.
Но сега трябваше да накара по някакъв начин приятелката ѝ да стои надалеч от него. Не заради някаква уплаха, че той ще ѝ бъде отнет, а от страх, че Алекса ще бъде наранена накрая.

- Как така да стоя на страна от него? Защо да го правя? Та ние сме приятели!

- Просто го направи, моля те! Заради мен. - умолително я гледаше Кристина. - Юли е единственият, който ме прие такава каквато съм. А ти имаш тонове обожатели. Можеш и без него.

- Защо говориш така сякаш ще ти го отмъкна? Аз дори не го харесвам! - Алекса реши да се направи на света вода ненапита.

- Знам за чувствата ти към него.- рече ѝ чернокосата. - Моля те, Алекс! Направи го заради мен!

Алекса дълго време се взираше в момичето срещу нея. Лицето ѝ беше напълно безизразно. Не можеше да повярва какво искаше тя от нея.

- Добре. - най-сетне ѝ отговори. - След като се качиш на влака повече няма да контактувам с него.

- Благодаря ти!

- Надявам се, че осъзнаваш какво ме караш да направя! Приятелството ми с него ще приключи.

- Благодаря ти! - повтори Кристина. Огромно облекчение я заля. Оказа се по-лесно, отколкото си представяше. Хиляди сценарии ѝ бяха минали през главата предната вечер, дори се бе подготвила психически, че Алекса може я удари или нещо такова, но нищо такова не се случи. Зарадва се, че най-добрата ѝ приятелка ѝ има такова доверие и мисли толкова много за нея. Десетте минути, в които бе стояла сама на масата и я чакаше, бяха минали в неспирни мисли за това как ще я убеди да стои настрана от Юли, но всичко мина толкова гладко. Даже, чак сега се усети, че се бе стискала и трябваше да отиде до тоалетната. - Извини ме за момент.

- Добре. - отвърна ѝ Алекса и я проследи с поглед как отива до малката вратичка от другата страна на помещението и минава през нея.
Когато Кристина влезе в тоалетната, Алекса веднага грабна телефона ѝ. Натисна иконката за контакти и потърси телефонния номер на Юли. Когато го намери го блокира, а след това го изтри. Направи същото и със своя телефонен номер. След това остави телефона на Кристина на мястото, на което беше преди това.

- Искаш да стоя на страна от Юли, а? Е, това няма как да стане! Успех с опитите да се свържеш с него или с мен. - продума на себе си тя. Знаеше, че нито Кристина, нито Юли имат Facebook или Instagram, така че единственият начин, по който можеше да се свържат беше като си звънят.
Е, Алекса направи така, че да не могат да го направят.
Погледна към малкият елегантен ръчен часовник на лявата си ръка. 16:15. Кристина скоро щеше да тръгне.

                                 
                                  •••

- Официално вдигам тост! - викна Алекса като церемониално вдигна чашата си. - За кучките, които вече ги няма и за красавците, които винаги ще ги има! Наздраве.

- Алекса, мисля, че трябва да спреш с тостовете! - каза Бриджит и се опита да отмъкне чашата от ръката на приятелката си, но не успя. - Ужасно пияна си!

- Не!- рязко отвърна Алекса като вдигна сериозно единия си пръст. - Не съм пияна!

- Утре нямаш ли лекции? Мисля, че трябва да си извикаш такси.

- Пука ми за смотаните лекции! Вчера не празнувах заминаването на онази, но тази вечер ще!

- Ако знаех, че ще се напиеш по този начин, въобще нямаше да дойда. - измрънка Бриджит и разтършува из малката черна чантичка на Алекса за да открие телефона ѝ. Щом го намери се опита да го отключи. - Я ми кажи паролата си?

- Ю-л-и-е-м-о-й! Ама защо ти трябва бе?

- За да звънна на някого да те вземе. Бих ти извикала такси, но не знам къде живееш. - отвърна ѝ Бриджит като се опита да игнорира факта, че паролата на пияното момиче до нея бе ,, Юли е мой" .

- Нееее, не искам да се прибирам! Искам да се веселя! - съобщи Алекса, остави чашата си и погледна към дансинга на клуба.

- Да не си посмяла! - каза ѝ Бриджит като я хвана за ръката. Не можеше да я пусне мъртво пияна в тази тълпа. - Майка ти не ми вдига!

- Какво?

- Нищо! - извика Бриджит. Музиката изведнъж бе станала по-силна. Нямаше как да разговаря с когото и да било по телефона в тази гюрултия, но и не можеше да остави Алекса сама. Кой знае какво щеше да ѝ се случи, ако я остави и за секунда. Но пък трябваше да се обади на някого за да я вземе. - Алекса, моля те остани тук, аз за малко ще изляза. Никъде не ходи, не разговаряй с никого и не пий повече! Когато се върна, ако си тук, обещавам ти, че ще изслушам каквото  ти е на сърце.

След като Алекса ѝ кимна енергично в отговор, тя излезе и след около пет минути се върна.

- Много се забави!- кресна ѝ почерпеното момиче. - Беше ми скучно.

- Нямаше ме само пет минути. - отвърна и спокойно Бриджит. Сега само трябваше да я занимава с нещо за да не пие. - Днес си качила снимка на някаква улица снимана от високо в Instagram. От новия си апартамент ли я снима? Защо не снима как си го обзавела, ами снимаш някакви си улици?

- Това е част от новия ми план! - рече Алекса като страстно започна да мята ръце.

- Пак се почна.

- На почивката не успях, идеята ти за парфюма с хормони или феромони,забравих какво точно беше, не подейства, но сега, когато онази я няма, няма я, вече мога да задействам новия си план!

- Звучиш като някакъв злодей от анимационен филм.

- Мухаха!- реши да влезе в роля Алекса.

- Боже, опази ни от това лудо момиче!-засмя се Бриджит.- Май и аз пийнах в повече щом почнах да се смея.

Бриджит погледна към телефона си. Беше 1:36. Надяваше се, че той ще дойде скоро за да прибере Алекса.

...

До 2:00 едвам успя да усмири приливите на радост у Алекса.
Обеща си, че никога повече няма да излиза на бар с нея. Не можа да се позабавлява като хората, защото в началото на вечерта само слушаше неспирното говорене на Алекса, а след това трябваше да я наглежда да не направи някоя беля. Но щом забеляза влизането му, се зарадва много, че тази вечер най-сетне щеше да приключи.

- Виж, Алекса, човекът ти дойде за да те вземе. - бутна момичето до себе си.

- А? - успя да промълви само Алекса, но когато се обърна разбра какво има в предвид Бриджит. - Юли?

Юли бе застанал на входа, оглеждаше се за тях, и когато ги видя, закрачи през тълпата. Въпреки че бе спал до преди половин час и беше облякъл каквото бе намерил, все пак изпъкваше в тълпата. Повечето момичета в бара се загледаха в него, а една даже се опита да го заговори, но той не им обърна абсолютно никакво внимание.
Побърза още повече към тях, когато забеляза замаяния поглед на Алекса.

- Колко чаши си изпила?- запита я веднага щом се приближи до нея, опитвайки се да надвика музиката.

- Да!- извика му тя в отговор.