Кристина хвърли крадешком един бърз поглед към Тео, който стоеше до нея. След това хвана дръжката на вратата и влезе в кафенето.
Хладината, която идваше от климатика, поставен в единия край на заведението, ѝ допадна адски много в сравнение с жегата навън.
Винаги, когато минаваше покрай това кафене, ѝ се искаше да го посети, защото изглеждаше много приятно и свежо, и сега реалността припокриваше очакванията ѝ. Помещението не беше претрупано с излишни неща, обзавеждането беше семпло и приятно, а тъмните маси се съчетаваха чудесно с по-светлия под.
Причудливите лампи, които се спускаха от тавана, ѝ напомняха на кафенето, което беше посетила с Алекса преди да замине.
Образът на дръзката ѝ приятелка ѝ даде смелост и тя решително се заогледа с надеждата, че веднага ще разпознае човека, с когото трябваше да се срещнат.

Повечето маси бяха свободни. Имаше две-три групички, в които Кристина въобще даже не се загледа, тъй като прецени, че човекът им ще бъде сам.
Погледа ѝ се спря на един тъмнокос мъж, седнал с гръб към тях, но когато се засили към него забеляза с периферното си зрение, че някой им маха с ръка.
Когато се обърна, за да провери кой е, видя мъж с мръсно руса коса, седнал сам на маса за четирима, който ги изпиваше с поглед.

- Май този там е той. - констатира очевидното Тео.

Кристина кимна утвърдително, макар че леко се притесни. Отново погледна към тъмнокосия, който вече говореше по телефона, и го изключи от списъка с предполагаемите.

Тео тръгна преди нея към русокосия мъж, което я зарадва. Явно той най-сетне беше съгласен с плана ѝ.

Докато се приближаваше към масата на мъжа, Кристина го преценяваше с поглед. Изглеждаше като добродушен човек, но тя знаеше от личен опит, че външността може да е много подвеждаща.
Когато седнаха с Тео срещу него, тя успя да разгледа лицето му още по-добре.
Мръсно русата му косата беше късо подстригана. Кафявите му очи бяха обградени от фини линии, подсказващи за годините му. Лицето му беше слабо и издължено, а носа леко крив. Имаше твърде светли вежди, които почти не се забелязваха в далечината. Иначе като цяло беше доста симпатичен в лице.
  Облеклото му беше прилежно и семпло - най-обикновена черна тениска и дънки.
Не беше кой знае колко добра в това да налучква възрастта на хората, но би му дала около четиридесет и шест.

След като го огледа добре, тя стигна до един ясен факт - мъжът срещу нея и Тео бяха лика-прилика.
Тя погледна към брат си, който също я гледаше.
Дали и той си бе помислил същото?

- Още когато получих съобщение от Джинджър, в което ми казва да не ѝ пиша повече, разбрах, че някой друг ми го е пратил. - обади се изведнъж непознатия, което леко стресна Кристина.

Веднага щом влязоха ги беше познал, значи знае много добре как изглеждат. Поддържа тайно контакт с Джинджър. Заинтересован е от Тео и живота му.
Всички тези малки парченца се подреждаха на местата си, давайки ѝ отговор, който тя не искаше да изрича дори наум.

- Каква е връзката ти с майка ми? - проговори преди нея Тео, гледайки сериозно мъжа. Той имаше подобни подозрения като тези на Кристина, но за разлика от нея не го беше страх от истината.

- До преди двадесет и две години бяхме семейство. - отвърна спокойно мъжа, но когато видя шокираните физиономии на двамата, реши да добави: - Но се разделихме заради определени обстоятелства и сега поддържаме връзка само чрез мобилни устройства.

- Защо поддържаш връзка с нея? Защо се интересуваш от мен? Да не би да твърдиш, че си ми-

- Биологичен баща? Да.

Изражението на Тео замръзна. Кристина преглътна шумно.

- Наистина ли си мислиш, че ще повярвам на тази глупост? - русокосото момче се изсмя злобно. - Някакъв мъж, който очевидно е любовник на майка ми, ми казва, че е истинският ми баща и аз, ей така от нищото, ще му повярвам? Да бе да! Не виждам да държиш ДНК тест!

- А Дейвид случайно да си е правил? - заяде се на свой ред по-възрастният мъж. Кристина вътрешно се радваше, че масите около тях бяха свободни, за да не ги слушат други хора.

- Всъщност, да. Теста е в дома ни. Да ти го донеса ли? - Тео реши да намали малко тона заради разтревоженото изражение на Кристина. Да я притесни по някакъв начин беше последното нещо, което искаше.

- И цял ден да го търсиш, няма да го намериш. Джинджър го изхвърли преди много време. - обясни спокойно непознатият. - Защото беше фалшив.

- Не ми се слушат повече глупости. - рязко стана Тео, след което погледна към сестра си. - Хайде, Криси. Загубихме си времето само с този.

Кристина го погледна като попарена.
Плана им, който тя многократно му бе повтаряла, беше да накарат човека да се съгласи да му стане донор, а не да се скарат с него и да си тръгнат.
Затова тя набързо му направи няколко знака да седне веднага на мястото си.
Тео не искаше да остане и миг повече, но не можеше да я остави сама, а и видимата му прилика с мъжа, който още от сега му беше неприятен, човъркаше любопитството му.
В крайна сметка седна наново и реши да не се обажда повече.

- Твърдите, че Вие сте баща му и че сте фалшифицирали ДНК теста на Дейвид, така ли? - Кристина се опита да обобщи цялата нова информация, която беше събрала дотук.

- Да. - потвърди мъжа срещу нея.

- Ако е така, защо сте го направили? Защо пробутахте Тео като син на Дейвид? Осъзнавате ли, че заради това съсипахте моя живот? Майка ми се самоуби заради всичко това. - ръцете ѝ започнаха да треперят. Ако не го бяха направили, семейството ѝ щеше да бъде нормално и в пълен състав. Очите ѝ се насълзиха от яд. Каква беше причината да го направят? Все пак никой нормален човек не би направил подобно нещо.

Тя усети как една сълза е готова да се спусне по бузата ѝ и се опита с всички сили да я възпре. Не смяташе да плаче пред тях двамата.

Тео гледаше мъжа на кръв, задето бе разтроил Кристина. Но същевременно мразеше и самия себе си, защото знаеше, че именно неговото съществуване беше причината за самоубийството на Моник и за цялото страдание на момичето, седнало до него.

- Наистина съжалявам за загубата Ви, госпожице Лейн, но го направих за да защитя собственото си семейство. Джинджър имаше контакт с баща Ви и той най-лесно щеше да се върже на лъжата, която скалъпихме.

Кристина го гледаше с недоумение.
От какво трябваше да защити семейството си до такава степен, че да ги остави на друг?
И как така баща ѝ най-лесно щял да се върже?

- Вече споменах, че с Джинджър се разделихме поради определени обстоятелства. - продължи непознатия. - И мисля, че на Вас, госпожице Лейн, ще Ви стане напълно ясно за какво говоря, защото смятам, че Юли вече Ви е споменал.

Тъмнокосото момиче се сепна, когато името на любимия ѝ беше споменато.
Мислите в главата ѝ станаха на каша, не схващаше накъде отива разговора им.

- Тоя Юли пък какво общо има с цялата тая работа? - сякаш прочел мислите ѝ, Тео зададе въпроса, който беше застанал на езика ѝ.

- Той няма нищо, но Филип Шийн има. - отвърна мъжа.

- Кой пък е тоя? - Тео съвсем се изгуби.

- По-важното. - започна Кристина, поглеждайки сериозно непознатия, стоящ срещу нея. Сълзите вече ги нямаше. Споменаването на доведения баща на Юли, който съсипваше живота на възлюбения ѝ, ѝ вдъхна решителност. - Кой сте вие?

Тео се загледа в нея сякаш е истински гений, тъй като досега не се беше зачудил за името на непознатия, докато явно той знаеше твърде много за тях.

- Радвам се, че най-сетне ми давате възможността да обясня всичко от начало, както си му е реда. - усмихна се спокойно по-възрастният мъж. - Казвам се Михаел Шарп. От няколко години насам събирам информация срещу Филип Шийн. Работата ми винаги е представлявала огромен риск и заради това, когато Джинджър забременя, прецених, че ще е най-добре да се разделим, за да може детето ми да е в безопасност. А тя самата реши за всеки случай да изчака няколко години преди да се покаже пред вратата на Дейвид Лейн. Но бащата в мен не издържа, исках да знам какво се случва със сина ми и заради това продължих да поддържам контакт с нея.

- Нямало е абсолютно никакъв смисъл от всичко това, защото съм болен от рак и най-вероятно ще умра, защото нямам донор. - изпя набързо Тео.

- Какво? - погледна го шокирано Шарп.

- А след като твърдиш, че си ми баща и си направил всичко това за мен, навярно няма да имаш проблем да ми дадеш черния си дроб. Целия. - изкуствено му се усмихна Тео. Кристина го гледаше слисана. Как може да казва всичко толкова директно?

- Ако имах възможност бих, но за жалост-

- Ето, че веднага тръгна да си мислиш оправдания. Един истински родител не би постъпил така. - започна русокосият, но изведнъж се сепна от мисълта, че майка му му беше отказала по най-жестокия начин.

- Не си измислям оправдания. - Михаел реши да се защити. - Не ми е позволено доброволно да се лишавам от живота си, дори и ако става на въпрос за семейството ми. Не и докато да си свърша работата нацяло. А ако  въпреки това го направя, ще сложат теб на моето място. А с рак и срещу Филип Шийн имаш още по-малко шансове за живот. Но ще се опитам да измисля нещо за частта с донора.

- Не може ли аз и Тео да ти помогнем? - попита изведнъж Кристина.

- Моля? - обадиха се в един глас двамата до нея.

Тя погледна умолително Тео.
Ако работеха заедно с Михаел Шарп, може би щеше да е от някаква полза на Юли.
А ако всичко вървеше добре, може би щеше и да се отърват от Филип Шийн, след което тя и любимият ѝ щяха да си живеят без абсолютно никакви грижи и притеснения.

- Имам полезна информация за Филип Шийн. - излъга тя. - Също така имам връзка с Юли, което ще ви е от голяма полза.