_______________________
3 години по-рано
______________________

Сивоокият никога не бе стъпвал в стаята на Розали, но много добре знаеше къде е - три врати след кухнята.
Много пъти си бе мечтал да прекрачи прага на стаята ѝ, да надникне в нейното пространство, да разбере нещо ново за нея, но сега, когато това най-сетне щеше да се случи, той беше повече от нервен.
Цял следобед се обръщаше към прозореца с надеждата, че слънцето най-сетне е на път да се скрие за да настъпи момента, в който ще се срещне с нея. Цял ден полудяваше от мисли какво ще се случи.
Връзката им щеше ли да се задълбочи след това? Въобще имаха ли връзка?

Тревожеше го най-много мисълта, че може би е разбрал казаното от нея погрешно.
Защо си бе помислил, че тя го бе поканила в стаята си за това, за което той си мислеше?
Защо си мислеше, че тя иска същото, което и той?
А защо дефакто го искаше?
Това желание не го ли правеше подобен на Филип?
Не искаше ли просто да задоволи телесните си желания?
Мисълта, че това, което изпитва към Розали е същото, което изпитва Филип към него самия, накара Юли да изтръпне.
Той не искаше това, нямаше как да иска само това!
Той не може да е като Филип!
Наистина изпитва нещо към Розали, нещо много по-извисено от животински инстинкти! Беше сигурен в това.

И все пак, идеята да слее тялото си с нейното го караше да се развълнува.
Ако наистина се случеше това, за което той си мислеше, щеше да стане истински мъж.
Щеше да изпита това удоволствие, тази привързаност към партньора, за която му бе разправял Вон.
До това лято не бе вярвал на приказките му, в повечето случаи дори не му обръщаше внимание, но сега беше готов да повярва. Беше готов да повярва в любовта и в щастието, което тя носи.

Знаеше, че може би щеше да има малки проблеми по повод функциите на долната част на тялото си и заради това бе решил, че ще намери начин да се докопа до хапчетата, които Филип тъпчеше в храната му.
Веднъж бе видял Шийн да ги слага в малкото чекмедже до лявата страна на леглото си.
Излъга Вон, че е забравил нещо в спалнята на Филип, за да го заведе до там без подозрението на персонала. Не можеше да сподели нищо с русокосият, знаеше, че щеше да спре срещата им. Знаеше, че Вон няма да му позволи да се добере до Розали преди него.

За негово щастие Вон не му каза нищо и го придружи до личните покои на Шийн.
Там Юли лесно намери хапчетата, които му бяха нужни.
Но, въпреки че беше взел само едно-две и ги скри добре в панталоните си, сякаш русокосият го бе разкрил.
Юли винаги имаше чувството, че Вон чете през него, че знае всичките му мисли.
И в момента, в който излезе от стаята на Филип, отново усети това чувство.
Вон не му казваше абсолютно нищо, но го гледаше проницателно, леко натъжено. Сякаш с очите си му казваше, че е на път да извърши нещо нередно.

Тъмнокосият не намираше нищо нередно в действията си. Обичаше Розали с цялото си сърце, тя него също. Никой нямаше да прави нещо насила. Щяха да направят само това, което желаят.
Той не беше Филип! Нямаше да насилва Розали!

С вълнение и трепет чакаше времето, в което Розали ще свърши работата си. Даже, когато това време настъпи, не повярва, че е реалност.
Не спеше ли някакъв дълъг и приятен сън? Нямаше ли скоро Вон да го събуди, казвайки му, че Филип го търси?
Юли леко се ощипа по бузите.
Не, това не беше сън!
Филип и Майкъл ги нямаше, щеше да прекара един специален момент с Розали!

Изпи наведнъж и двете хапчета, които от цял час стискаше в потните си ръце.
Каза на Вон, който по желание на Юли стоеше в коридора (преди три години тъмнокосият му бе казал, че не иска да стои за дълго време с него в една стая), че ще отиде набързо до кухнята, че няма нужда да идва с него и даже го помоли, ако закъснее да не казва нищо на никого. Когато чу молбата на сивоокия, очите на Вон леко помръкнаха, показа видимо притеснение и несъгласие, но просто кимна в отговор.

С всяка стъпка, с което се приближаваше по-близо до стаята ѝ, Юли усещаше как сърцето му забива още по-учестено. С всяка крачка дишането му ставаше по-тежко, по-трудно. Ръцете му се изпотяваха наново. Устата му изсъхваше.
Опита се, докато върви към стаята ѝ, да задържи ума си към предпазното средство, което за всеки случай беше взел от стаята на Шийн. Не трябваше да го забравя!

Когато достигна дестинацията си, премина с пръски през косата си, а след това постави лицето си в шепите си.
Повтори си няколко пъти, че няма от какво толкова да се притеснява и докато не бе изгубил кураж, почука едва доловимо по вратата ѝ.

Първите няколко секунди, в които не се долавяше никаква реакция от другата страна на вратата, той се зачуди дали Розали въобще го беше чула. Но малко след това вратата се отвори леко и пред него се разкри прелестната гледка на зачервеното ѝ от срам лице.
Тя забучи набързо поглед в земята и сякаш огъня по кожата ѝ се разпростря и към малките ѝ уши.
Юли я намери за повече от привлекателна.
Каква магия ползваше за да го омае по този начин? Каква беше тайната ѝ?

- Ще може ли да вляза? - попита внимателно Юли, защото не искаше някой да го види.

Но мълчанието от нейна страна го притесни. Тя не му каза нищо, продължаваше да гледа надолу. Той дори не виждаше лицето ѝ.

- Какво има?- запита той притеснено, като я хвана с двете си ръце за слабите ѝ рамене.

- Съжалявам, че ти дадох напразни надежди, но просто не мога. - каза тихо тя, подсмърчайки. Беше навела главата си за да скрие сълзите си.

- Розали, какво има? Можеш да ми споделиш! - Юли се опита да я успокои, говорейки много спокойно и бавно.

- Проблема не е в теб! Аз съм проблема! Просто не мога!

- Боиш ли се от мен? - попита я спокойно Юли, прикривайки тревожността си за да не я притесни. Надяваше се, че тя ще отговори на този въпрос отрицателно, не си представяше как ще се почувства, ако тя наистина се боеше от него.

- Разбира се, че не! - погледна го изведнъж тя. Разноцветните ѝ очи го гледаха така трепетно. Дори в този момент той я намираше за божествено красива. - Просто..

- Просто?

- Случи се преди година. - започна Розали, след като овладя сълзите си. Отмести бавно погледа си от неговия и го заби в ръцете му. - За малко щях да стана жертва на изнасилване. От тогава не мога да владея тялото си. Когато се усамотявам с партньора си, крайниците ми подивяват. Заради това, момчето, което обичах преди теб, ме остави. Просто не искам да отблъсна и теб.

Веднага, след като я изслуша, Юли я пое в прегръдките си. Стана му гадно, че тя е щяла да преживее това, което той преживява от години, но щастието, от това, че тя му споделяше толкова важно за нея нещо, и че призна, че го обича, надделя.
Тя беше толкова малка в прегръдките му. Толкова нежна. Не издържаше.

- Имам идея. - прошепна леко той в ухото ѝ. - Ще държа ръцете ти в своите през цялото време. Няма да ги пускам. С допира си ще те успокоявам. Ще съм внимателен и нежен, обещавам!

Розали се разтапяше от нежните му думи, но колебанието все още приковаваше съзнанието ѝ. Но преди тя да каже каквото и да е, Юли я целуна леко.
Тази целувка сякаш предизвика пожар. Лекотата веднага беше заменена от страст и те закрачиха към вътрешността на стаята без да се откъсват един от друг.
Юли затвори с едно движение на крака си вратата.

Отдавна бе искал да влезе в стаята ѝ, да разгледа нейното лично пространство, но точно сега това помещение и мебелите в него въобще не го интересуваха.
В очите му беше само тя. Толкова красива и нежна. Толкова съвършена.

Постави я внимателно на леглото, което се намираше точно срещу вратата, и продължи да я целува.
Хвана малките ѝ ръчички в едната си ръка и ги постави над главата ѝ.
Откъсна се от устите ѝ за да си поеме нужния въздух, а след това започна да я целува по бузите, челото, врата, ушите.
Не можеше да се насити на допира и аромата ѝ. Усещаше неповторимо божествено наслаждение, когато поставяше устите си върху меката ѝ кожа.

Малко по-продължително я обсипваше с целувки, защото чакаше долната част на тялото си да реагира по някакъв начин. Но когато това стана, той сякаш не знаеше какво да прави.
Кое да съблече най-напред? Можеше ли да свали дрехите ѝ?
Юли я погледна за да долови в очите ѝ някакъв знак какво да прави.
Погледът ѝ, блуждаещ от удоволствие и щастие, му даде кураж, че може да прави каквото му дойде на ум.
Освободи за миг ръката, с която държеше нейните ръчички, и хвана краищата на сивата рокля, с която тя все още бе облечена. Когато я измуши през главата ѝ, веднага я запрати с ненавист към земята. След това наново хвана ръцете ѝ.

Никога не си бе представял, че тялото ѝ ще бъде толкова нежно, толкова крехко и сладко. Кожата ѝ беше снежно бяла, мека като сняг.
Юли допря устните си до плоския ѝ корем. След това с целувки намери пътя си нагоре.
Не знаеше как точно се сваля сутиен и заради това леко я отмести, обърна я леко по корем и откопча бялото парче плат. Толкова беше стегнато, че беше оставило червени следи по кожата ѝ.
Пръстите му минаха през червенините, напомняха му на нарязаните ѝ заради ножа за картофи ръце. Целуна леко направените от сутиена ѝ следи. Надяваше се, че ще минат.
След това отново я постави по гръб.
Лицето ѝ бе станало още по-червено, вероятно поради факта, че бе полугола пред него. В знак на съпричастност, Юли набързо свали тениската и късите си гащи.
А след това с любопитство хвана в свободната си шепа едната ѝ гърда.
Беше толкова мека и нежна.
Чрез ръката си усети бързите удари на сърцето ѝ. Веднага я отмести.
Беше ли я притеснил с това свое вулгарно и бързо действие? Да не би да я беше стиснал силно или нещо такова? Кожата му студена ли беше?

Юли погледна разноцветните ѝ очи отново. Те му се усмихваха, но ѝ бяха леко притеснени.
Той отново я целуна по устните, а след това я погледна в очите.
Искаше съгласието ѝ. Прие решителния ѝ поглед за позволение.

Опита се да си напомни за пореден път за предпазното средство.
Свали останалите дрехи по телата им.
Вече бяха напълно голи. Разкриваха всичко един на друг. Вече нямаха какво да крият.

•••

Веднага след като всичко приключи, Юли се облече набързо и направо излетя от стаята ѝ.
Беше се забавил твърде много, беше се отдал прекалено дълго време на удоволствието.
Но пък всичко си заслужаваше.
Бе прекарал такъв незабравим момент с Розали.
Беше се почувствал пълноценен, обичан, беше се почувствал като истински мъж.
Това ли изпитваше Филип през всяка тяхна вечер?
Юли затръска бурно глава.
Той беше напълно различен от Шийн.
Той създаваше любов, а не насилие.
Всичко беше повече от прекрасно.

Беше адски щастлив.
Все още усещаше със сетивата си това топло усещане, тази наслада.
Нищо не можеше да развали този момент.
Даже Вон, който макар че нищо не казваше, го гледаше особенно, не можеше да развали преповдигнатото му настроение.

•••

Тъмнокосият спеше спокойно в леглото си, необезпокояван от никого. Трудно бе заспал заради вълнението след случилото се с Розали. Заради това сега, макар че беше почти обяд, той нямаше намерение дори да се мръдне от затоплените завивки.

Но приятния му сън беше веднагически прекъснат, когато Вон, изглеждащ повече от ужасно, влезе рязко в стаята му и го събуди:

- Ставай! Ставай веднага! - задърпа завивките му русокосия.

- Какво искаш, мамка му? - озъби му се Юли.

- Казах да ставаш! Ето ти дрехи, облечи се възможно най-бързо! - продължи Вон без да отразява грубия тон на сивоокия.

- Защо? Какво става? - попита объркано Юли, учуден от тревожността, която се изписваше на лицето на русокосия.

Вон замръзна и го погледна. Вдиша и издиша бавно, а след това му каза:

- Забъркал си се в доста сериозен проблем, от който не знам как да те измъкна. Шийн те вика.