_______________________
3 години по-рано
_______________________

Любимият сезон на Юли беше лятото.
И причината, не беше защото през летните месеци има ваканция, прекарва блажени и безгрижни дни или пък ходи на почивки и екскурзии, а защото през този сезон обикновенно Филип е най-зает.
Най-вече през горещите месеци от годината хората му излизат в отпуск, което натоварва и без друго препълнения му график.
Заради това, той рядко може да отдели каквото и да е внимание на наследника си, което пък прави това време от годината любимо на Юли.

Но това лято беше малко по-различно.
Беше по-специално, главно заради нейното присъствие.

Нещо малко по-различно се бе случило в началото на неговото седемнадесето лято.
В имението се появи племенницата на Шийн, по-голямата дъщерята на единствената му сестра - Розали Хейл.

Юли никога не бе виждал какъвто и да е роднина на Филип, а и не бе проявявал интерес да се запознае с хората, които споделят неговата кръв, но Розали му се видя някак по-различна от това, което очакваше.
Имаше миловиден и нежен вид, а и бе дошла в имението на Филип заради финансови проблеми.

Всъщност, Шийн не произлизаше от някакво богато семейство, не беше син на собсвеник на фирма или нещо подобно.
Но от някъде бе изкарал огромна сума пари, които след това бе удвоил и утроил и чрез тях бе започнал нов живот.
Живот, които не включва семейството му.
Сестра му беше обикновена счетоводителка, а мъжът ѝ беше готвач в ресторант. Двамата изкарваха скромни, но достатъчни средства за да изхранват себе си и двете си дъщери.
Но със съзряването на по-голямото им дете, Розали, бяха изпаднали в сериозен финансов проблем, който ги притисна да я пратят под покрива на вуйчо ѝ.
Но вместо да я издържа напълно, Филип ѝ бе предоставил работа като помощничка в кухнята.

В началото Юли не смяташе въобще да се забърква с нея.
Но, когато по случайност се засякоха на първия етаж и тя го запита какво работи в имението, сивоокият осъзна, че тя не знаеше абсолютно нищо за него.
Не знаеше какво му причинява Филип, не знаеше колко го мразят всички.
Тя бе единственият човек, който нито щеше да го съжалява, като Вон, нито пък щеше да страни от него заради някакви предубеждения.
И заради това той пое инициативата и се запозна с нея, обяснявайки ѝ, че работи вечер на камерите.

Двамата бързо се сприятелиха, може би това се дължеше на факта, че бяха почти връстници (Розали беше с една година по-голяма от него).
Юли бързо се привърза към нея.
За него тя беше просто уникална.
Различаваше се толкова много от жените, които работеха за Шийн, не само вътрешно, но и външно.

Нещото, което първо го бе поразило, бяха очите ѝ. Никога не бе виждал такива, а когато я попита как така дясното ѝ око е кафяво, а лявото е синьо, тя му бе обяснила, че този феномен се нарича хетерохромия.

След като чу тази дума, си я бе повтарял цял ден, спомняйки си очите ѝ.
Бяха просто толкова магични - едното напомня на безоблачно небе, а другото - на разтопен шоколад или пък на печен фъстък.
Тези две големи и приказни сфери се бяха отпечатали в паметта му.
Но очите ѝ не бяха единственото красиво нещо в нея.
Тя цялата беше като една картинка - съвършена и поразителна.
Имаше неустоимо дълга медено руса коса, която се чупеше на леки къдрици в краищата, изкусително меки и пухкави устни, които никога не губеха сладкия си розов цвят, миниатюрно чипо носле и нежно бяло тяло.

Но не с изумителния си външен вид се бе намърдала в крехкото сърце на Юли, а с неповторимата си същност.
Розали беше точно като перфектната представа на Юли за една жена - мила, нежна, весела, честна, умна и с благ характер.
Можеше да си говори с нея с часове и пак да не му омръзне да слуша мелодичния ѝ глас.
От нея бе разбрал за финансовите проблеми на семейството ѝ и задълженията, които ѝ бе поставил Филип.
Юли го проклинаше на ум всеки път, когато видеше нежните бели ръчички на Розали, увити в бинтове заради острите ножове, които ѝ даваха за да бели картофи.
Всеки път, когато Вон му носеше за вечеря нещо, съдържащо картофи, Юли си представяше как Розали се бе наранила заради неговото ядене. В последствие спря да консумира картофи, въпреки мрънкането на Вон.

Много бързо в него се бяха зародили чувства към нея, сякаш му беше направила някаква магия. Самият той никога не бе подозирал, че ще бъде толкова уязвим спрямо някого.
Самият той не си беше представял, че толкова лесно може да се влюби.

Но любовта му беше домъкнала и нови предизвикателства.
Вон явно също беше забелязал красотата на Розали.
Юли ги бе засичал няколко пъти да си говорят, да се шегуват един с друг.
В началото си бе казал, че не трябва да се притеснява от това, все пак е нормално тя да контактува и с други хора, освен него.
Но когато една вечер Вон му каза да не се навърта около нея, на Юли му стана пределно ясно какви ги върши господин Минели.
Още преди три години, когато Вон му бе изказал плътските си желания спрямо него, Юли беше прекъснал тяхното приятелство. Беше му станало напълно ясно, че и Вон иска същото като Филип.
И ето, че с появата на Розали бившият му най-добър приятел бе намерил начин, по който да си отмъсти.

Друг проблем беше факта, че трябваше да крие вижданията си с Розали от Филип и обратно - трябваше да крие от нея гнусните си вечерни срещи с вуйчо ѝ.
Беше започнал да живее двойнствен живот, с всеки ден се оплиташе в лъжите си.
Вон беше разбрал, че през обедните почивки на Розали двамата се виждаха в задния двор до едно сливово дърво, където камерите рядко снимаха, но нищо не му казваше.
Юли се притесняваше, че във всеки един момент русокосият може да го изпорти, но пък не можеше да спре.
Розали беше неговият наркотик, тя го извеждаше от жестоката реалност и го отвеждаше в един блажен и приказен рай.
Тя беше лек за очите му, музика за ушите му, чист въздух за дробовете му.

Със своята харизма и чар тя го привличаше като магнит. Заради нейната привлекателност, а и заради годините си, Юли бе започнал да желае да има физически контакт с нея, да я има не само духом, но и телом. Беше започнал да си мечтае за сексуален контакт, въпреки всичко, което преживяваше с Филип. Ето до каква степен тя го омайваше, събуждаше мъжкото в него.

За характера си не беше много сигурен, но пък беше уверен във външния си вид - все пак Филип и Вон ламтяха за него. Заради тази си увереност се бе престрашил през един слънчев летен ден да докосне меките и сочни устни на Розали със своите. И му бе харесало. А факта, че тя му бе отвърнала, че той имаше позволението да вкуси от сладостта ѝ, го отведе на седмото небе.
От тогава те винаги си обменяха по няколко целувки, когато се срещаха, и си разменяха малки бележки, които да четат, докато са разделени. Всъщност идеята с бележките беше на Розали - тя имаше двойни листчета, които можеха да се разделят и да стават двойно повече. Един ден бе донесла едно сгънато листче и му бе казала да го отвори, когато се разделят, а след това да напише нещо от другата страна. Така всеки ден тя му даваше ново листче, а той ѝ връщаше старото. И двамата нямаха модерни телефони, по които да си пращат имейли вместо това - на Юли не му беше позволено да има, а Розали бе счупила своя, а нямаше достатъчно излишни пари за да си купи нов.

Юли крачеше ентусиазирано към сливовото дърво в задния двор, дори не се оглеждаше, дори не се криеше. Филип и Майкъл не бяха в имението, нямаше и да се върнат тази седмица.
В ръцете си стискаше малко бяло листче, на което от едната страна Розали бе написала: ,,Очите ти може да са сиви, но ти самия внесе цвят в живота ми!" , а на другата той бе написал: ,,Ти си само моя!".
Никога не ѝ бе писал нещо толкова директно.
Щеше да я помоли да прочете написаното пред него, защото много искаше да види реакцията ѝ.
Леко се изчервяваше заради това, което бе написал, но тази лека червенина по страните му го правеше още по-хубав.

Още щом я съзря, седнала на меката трева до сливовото дърво, сърцето му учести скоростта на ударите си, а в корема му се заформи топка притеснение.
Бяха се виждали безброй пъти, но тя все успяваше да предизвика този ефект у него.
Беше със сивата безформена рокля, подобна на която носеха и другите жени от кухнята, но на нея ѝ стоеше по по-елегантен начин, сякаш беше шита като за нея.
Заради дължината на долната част на роклята, Юли можеше да се полюбува само на глезените ѝ.
Малките ѝ стъпала бяха обути в грозни черни обувки.
Прелестната ѝ коса се спускаше свободно по грозния план на роклята, въпреки че след няколко минути отново трябваше да я върже в стегнат и прибран кок заради работата в кухнята.
Тази нейна коса направо го омайваше, много обичаше, когато е в нейната компания, да докосва леко с пръсти меките ѝ кичури, така той показваше силната си привързаност към нея.

Розали беше седнала удобно на земята, нежните ѝ ръчички държаха някаква книжка, която тя четеше за да убива времето. Беше пуснала косата си, защото не издържаше да бъде стягана до скъсване.
Дългата рокля не ѝ допадаше, все пак беше средата на лятото, но пък плата ѝ беше лек и проветрив, така че беше поносима.
Откъсна вниманието си от книгата, когато тъмнокосото момче се настани неловко до нея.

Юли се взря в нея. Чудеше се как може нормално човешко същество да бъде толкова красиво, да има такива дълги и гъсти мигли, такива нежни страни, такива малки уши и същевременно такива големи и различаващи се очи.
Опитваше се да не мисли какво ще стане, когато свърши лятото. Наслаждаваше се на сегашния момент.

- Дай си ръката. - нареди ѝ той. Май го каза малко грубо, но все пак се опитваше да скрие притеснението си. А нямаше за какво да се притеснява - тя също го харесваше.

- Добре. - усмихна му се Розали, с което за малко не предизвика спирането на сърцето му.

Тя подаде ръката си с дланта нагоре и зачака. Юли сложи, мокрото от студената пот на ръцете му, листче, но не дръпна веднага ръката си от нейната. Искаше да има още малко време в контакт с кожата ѝ.

- Бих искал да прочетеш написаното на бележката сега. - каза ѝ той, след като тя понечи да прибере намачканата хартия в джоба си.

Розали го погледна учудено. Синьото ѝ око сякаш изразяваше изненада, а кафявото - любопитство.
Тя разтвори листчето и прочете набързо четирите думи в него.
Устните ѝ оформиха притеснена усмивка, руменина се появи на лицето ѝ.
Юли намери реакцията ѝ за много сладка.
Момичето с медено русата коса до него не посмя да го погледне директно в очите, просто продължаваше да се взира в хартийката в ръцете си.
Юли не се сдържа и докосна меката ѝ буза с устни, а след това погали с пръсти косата ѝ.

- Мисля да тръгвам. - каза рязко тя. - Остава ми малко време до края на обедната почивка, трябва да свърша някои неща.

- Но аз току-що дойдох! - запротестира сивоокият с недоволен тон. Ако знаеше, че ще стане така, по-добре да не ѝ бе давал лестчето. Хвана дясната ѝ китка, карайки я да се обърне към него, и я загледа с умоляващ поглед.

- Ако искаш...- Розали не беше сигурна дали да довърши това, което ѝ бе дошло на ум. Юли хвана и другата ѝ китка. Накрая тя реши да продължи мисълта си. - Ако искаш, можеш да дойдеш в стаята ми тази вечер. Никога не съм те канила преди, но реших, че може да...Ами...

Лицето ѝ направо пламна в рамките на няколко секунди. Неговото също.
Веднага пусна ръцете ѝ.
Тя се затича като подплашена кошута.

Юли дълго време стоя до дървото, чакайки лицето си да си възвърне нормалния цвят.
Не беше сигурен дали Розали намекваше за това, за което той си мислеше, но пък реакцията ѝ го обнадеждаваше, че е така.