_______________________
7 години по-рано
_______________________

Юли вървеше равномерно към кабинета на Филип, който се намираше чак в другия край на имението.
Тоалета, който му беше избрал Шийн за деня, беше меко казано неудобен. Представляваше черен втален панталон и бяла риза, над които бяха сложени множество черни кожени колани, прикачени един към друг. Един даже беше увит около врата му, което адски много го дразнеше.
Накратко, коланите около тялото му наподобяваха някаква еротична техника за връзване, новата ексцентрична идея на Филип, която му бе хрумнала преди няколко дни.

Докато вървеше, Юли се размина с две млади жени от персонала, които го изгледаха сякаш сам си бе избрал дрехите и го подминаха без да му кажат нищо.
Юли не се разстрои от това. Вече бе свикнал с факта, че всички тук смятаха, че той е отрепка, която съблазнява шефа им и разтваря краката си при всяка възможност.
Юли се бе отказал от това да ги убеждава в противното.
Все пак кой не би повярвал на Филип?

Още преди години Шийн го бе насилил, но за нещастие на Юли, интересът му към сина на Лора и Уилиям не изчезна. Даже напротив.

Филип бе намерил за забавни и удовлетворяващи реакциите и виковете на момчето. Намираше ги за доста примитивни и безсмислено, но същевременно и така истински и естествени.
За Шийн още по-приятни бяха последиците, които следваха за Юли след всеки техен път.
Да гледа как момчето не може да сяда без да усеща пронизваща болка и едвам да мърда крайниците си беше доста развеселяващо.

В началото Филип не можеше да му се насити и беше доста агресивен, което доведе до доста неприятен резултат.
Сфинктера на Юли се беше разкъсал малко и имаше периоди, в които момчето не можеше да се стиска, когато му се доходеше до голяма нужда. През тези периоди, въпреки че вече беше надрастнал бебешките си години, на Юли му се налагаше да носи пелени.
Но тези периоди бяха само в началото на първата година, която бе прекарал под покрива на Шийн, и тъмнокоското отдавна беше изтрил от паметта си тези засрамващи и унизителни периоди от живота си.

Вярно, в началото най-голямата мъка в живота му беше това, което му причинява Филип, но с времето откри и друго нещо, което правеше съществуването му болезнено.
Изолираността.
Разпространявайки неверни слухове за него, Филип бе успял да направи така, че Юли да не може да контактува с никое друго човешко същество, освен с него.
Всички работници на Шийн мразеха Юли, презираха го, отвращаваха се от него, правеха се, че не съществува.

Но имаше едно изключение.
Елена - жената, която Шийн бе наел специално за да се грижи за Юли.
И въпреки че тя нямаше нищо общо с Лора и даже бе по-възрастна от нея, сивоокото момче я възприемаше като своя майка.
Имаше нужда от майчина фигура и я беше открил в нейно лице.

Елена беше през цялата седмица с Юли, а през уикендите си почиваше.
Отговаряше за режима, образованието и възпитанието на Юли, което не беше никак лесна задача.
Още със стъпването си в имението, Шийн ѝ бе наложил няколко ясни правила:
Първо - без да изпитва или изразява каквато и да е привързаност към момчето;
Второ - да го държи далеч от телевизори и телефони, неща чрез които Юли може да се свърже по някакъв начин с външния свят;
Трето - да не му дава достъп до литература, включваща идеологии, мотиви за любов, приключения, воля, надежда, душевно извисяване и непокорство, което практически изключваше всичката съществуваща литература.
Заради третото правило, Елена можеше да дава на Юли да чете само учебници и учебни пособия.
Чрез тях тя го научи да чете и пише.

Като цяло ежедневието на Юли беше доста еднообразно - учеше заедно с Елена, тренираше, спеше и прекарваше време с Филип.
Дните му едва минаваха, минутите му се виждаха като часове.
Въпреки че прекарваше повечето време в уроци (учеше всеки ден и нямаше ваканции, каквито имаха неговите връстници), на Юли не му се отдаваше кой знае колко учението.
Но пък Елена не се отказваше, преподаваше му по най-интересните и приятни начини и благодарение на нея тъмнокосото момче беше по-напред с учебния материал от своите набори.
По желание на Шийн бе започнал да изучава и френския, но тук Елена удари на камък.
Хлапето беше надарено с красота, не с езикови възможности.

През уикендите, когато Елена е в почивка, в началото Ричард му преподаваше математика, но след това бе заменен с Майкъл.
Две години след като Юли бе взет при Шийн, Чоу Кин бе диагностициран с рак, и тъй като Филип не искаше все още да възлага на Карим повече отговорности, бе натоварил Ричард Браун и със задачите на Чоу.
Това пък направо изяде всичкото свободно време на Браун и заради това той не можеше да преподава на Юли.

Ако сивоокото момче можеше да изкаже мнението си на глас, би споделил, че предпочита Ричард пред Майкъл. Браун имаше смирена и ведра осанка, докато Майкъл излъчваше арогантност и жажда за пари. На всичкото отгоре, даваше на Юли възможно най-сложните задачи и го караше да прави обиколки на огромния двор, ако не успее да ги реши.

Филип бе сложил във всекидневната програма на Юли два часа, отделени за тренировки.
Беше го направил, след като беше забелязал ненаситния апетит на момчето.

Юли от малък обичаше да си похапва, но след като майка му беше убита пред очите му и той бе завлечен на съвсем непознато място, беше придобил навика да се успокоява чрез храната. Понякога малко прекаляваше.

Филип не искаше момчето да надебелее, искаше да има стегнато изваяно тяло, и затова бе наел готвач, специализиран в здравословното хранене, и бе заръчал на Елена да не пуска Юли от фитнес залата, която представляваше прикачена към имението пристройка, докато не припадне от умора.

Юли имаше собствена, огромна колкото тази на Филип, стая, чиито мебели и декор се сменяха всяка година.
Шийн го глезеше неспирно. Купуваше му най-различни дрехи, бижута, обувки, но това не радваше Юли, защото тези подаръци само подклаждаха слуховете, който се носеха за него.
Не беше продажник. Не беше мъжката курва на Филип Шийн.
Не искаше подаръците и парите му.

Най-отвратителният подарък, който някога му бе подарявал, бе за десетия му рожден ден.
Тогава, когато Шийн му подаде един голям бял плик, Юли си бе помислила, че в него има пари или някаква картина - все безполезни и ненужни за него неща, които нямаше как да му донесат някакво щастие.
Но, вместо това, вътре имаше просто един документ.
Документ, удостоверяващ осиновяването на Юли Браун от Филип Шийн.
Вече бе Юли Шийн.

Това, по документи да е син на най-омразния му човек, направо го подлуди.
А когато бе погледнал ,,баща си" с най-студения поглед, който имаше, Филип му бе обяснил, че когато умре всичките му пари, власт и имоти ще бъдат негови, и че това е най-големия подарък, който може да му даде.

Юли не искаше безнадеждно да се надява по някаква пълно случайност Филип да умре възможно най-скоро за да бъде свободен, искаше да е свободен на мига.
И заради това се бе опитал да избяга.
Бягството му не беше успешно, но пък успешно бе накарало Филип за малко да го убие от бой.

Липсата на качествен социален живот и комуникация често му се отразяваха по някакъв начин.
Например, когато беше на девет и Елена му бе обяснила, че децата се появяват, след като двамата души правят секс, Юли си бе помислил, че е бременен.
Лора му бе казвала, че бебетата идват от щъркелите, той нямаше от къде да знае истината, а когато чу обяснението на Елена, на която ѝ бе изключително неудобно и се опитваше колкото може по-бързо да приключи с обясненията си на тази тема, Юли бе асоциирал правенето на бебета с това, което с Филип правеха.
Шийн беше доста развеселен от разплакания Юли, който не искаше да ражда.

Юли се отърси от всякакви мисли щом се оказа пред кабинета на Филип.
На ,,баща" му понякога му хрумваше, че иска да разнообрази и не един път бе карал тъмнокосото момче да го правят тук.
Веднъж даже бе накарал Юли да се съблече, докато Ричард все още беше в кабинета, просто защото искаше да накара Юли да се почувства ужасно.

Отвори вратата на кабинета, навлезе в него и я затвори.

Гледката пред него го свари неподготвен и доста го притесни.
Елена беше на земята, в краката на Филип, който се беше подпрял най-спокойно на бюрото си, и му се молеше.

- О! Ето го и него. - направи се на изненадан той и по лицето му се показа фалшива усмивка.

- Какво става тук? Защо Елена плаче? - запита объркано Юли, не знаейки какво се случва.

- О, значи вече я наричаш по име? - продължи с преструвките си Филип, но не можеше да прикрие раздразнението и гнева в гласа си. - Значи няма да я наречеш мамо пред мен, така ли?

Шийн бе разбрал.
Юли изтръпна.
Обичаше адски много Елена. След като истинската му майка бе умряла, той искаше да открие в нейно лице нова майка, нова обич, нова закрила.
Толкова ли бе съгрешил като си бе позволил два-три пъти да се обърне към нея с ,,мамо" ?

- Господин Шийн, това не е вярно! - проплака Елена. - Отношението ми към това дете е чисто професионално.

Юли знаеше, че това е най-добрия отговор, че това трябваше да каже, иначе Филип щеше да ги съсипе и двамата, но все пак го заболя.
Все пак никое дете не иска да чуе, че майка му не го обича.

- Хмм, значи твърдиш, че не се чувстваш като негова майка, така ли? - запита я Филип. Елена трескаво заклати глава в съгласие. Филип погледна към Юли. - Събуй си панталоните!

- Какво? - стегна се сивоокият. - Защо?

Филип го напуши на смях:

- Елена не ти е майка, нали? Тогава може да прави орална любов с теб!

Другите двама в стаята го погледнаха шокирано. Елена се отдръпна за да е по-надалеч от момчето.

- Какво правиш? - погледна я Филип. - Ако се дърпаш, значи, че се чувстваш като негова майка. А аз мисля, че бях напълно ясен, когато ти казвах, че подобни чувства са напълно забранени. След като нарушаваш забраните ми, мисля че трябва да си подготвена за последствията.

- Не! Моля ви, господин Шийн! Не ме карайте да правя нещо толкова отвратително! Имам гордост! - пророни тя умолително.

- Значи избираш гордостта пред живота си, така ли? - погледна я студено Филип.

Елена изтръпна. Погледна към Юли и се приближи до него.

....

- Ето, че всичко приключи! - плесна с ръце Филип, след като Юли бе свършил и набързо бе вдигнал панталоните си. - А сега, Елена, мисля че трябва да напуснеш тази работа!

Жената избърса грубо ръката си.
Юли избърса сълзите си, но те отново потекоха.
Обичаше Елена каквото и да става, но въпреки че бяха преминали през това изпитание, Шийн все пак щеше да ги раздели.

- Искам само да кажа, че не съм виновна за абсолютно нищо! Това изчадие е виновно! - изсъска тя и посочи Юли. - Абсолютно никога не бих изпитала каквато и да е майчинска обич към такъв боклук като него! Изключително много се радвам, че напускам тази работа! Едвам издържах да дишам същия въздух с него!

Юли беше в шок. Филип се разсмя със сълзи.

- Ще напиша добра препоръка за вас! - каза ѝ Шийн. - Още утре ще ви преведа парите за този месец и ще ви дам и малък бонус заради интересното шоу, което ми изнесохте!

- Добре. Е, сбогом! - отвърна му тя, след като стана и изтупа панталоните си.

Подмина Юли сякаш не съществува и тъкмо понечи да хване дръжката на вратата за да си тръгне, но бе спряна.

- Мамо, моля те не си тръгвай! Не ме оставяй! Моля те! - проплака Юли, стискайки с всички сили ръката ѝ. Не можеше да я остави да си тръгне, просто не можеше. Тя беше единствената светлина в ада му. Не искаше да изгуби тази светлина, не искаше да изгуби нея.

- Пусни ме! Не искам да имам нищо общо с гнусно същество като теб! - изкряска му насреща тя. Юли не я пусна. - Презирам те! Мразя те! Бях около теб само заради голямата заплата, която господин Шийн ми даваше! Ако не беше той, щях да съм си тръгнала още първия ден! Пусни ме!

Сякаш Юли чу пропукването на собственото си сърце. Пусна ръката ѝ. Остави я да си тръгне.
От думите ѝ го заболя много повече, отколкото от ударите на Филип.
Толкова много го заболя.
Той я имаше за своя майка, но не бе забелязал омразата ѝ към него.
Не бе забелязал, че всеки пък, когато я наричаше ,,мамо" тя правеше отвратена гримаса.
Не бе забелязал, че тя никога не се бе обръщала към него с името му.
Не бе забелязал, че тя никога не му се бе усмихвала топло, не го бе прегръщала с любов, не го бе поглеждала с очи, изпълнени с обич.

Юли въобще не бе забелязал, че за Елена всичко беше просто работа, и че тя никога не го бе обичала.

- Подготвил съм ти доста интересно наказание. - каза зад него Филип.

Юли не чу думите му, не се замисли за това, което му предстоеше.
Отново бе загубил майка си.
Но този път бе изгубил една злобна и студена майка.