Алекса бавно се размърда в мекото си легло, разбудена от проникващите през прозореца лъчи.
Определено трябваше да си купи ролетни щори! Тъпото слънце ѝ прекъсваше разкрасителния сън!

Колкото и да не ѝ се искаше, трябваше да стане. Беше планувала, че ще отдели тази събота изцяло на ученето. Трябваше да се подготви добре за предстоящите изпити по микроикономика, бизнес счетоводство и управление на бизнеса в края на месеца.

Бяха минали цели две седмици, откакто Кристина беше заминала на майната си, и тя се чувстваше все по-добре. Но трябваше и да се стегне, защото ѝ оставаха само още четиринадесет дни за да се подготви за изпитите. Вече бяха минали другите и тези бяха последните, а това колкото я успокояваше, толкова я и притесняваше. Все пак покрай Юли бе занемарила малко учението. А не биваше! Оставаше и още малко, още две години и нещо, и щеше да получи това, което си беше нейно по право.
Щеше да оглави фирмата и да разкара проклетия Джейсън от погледа си. Не ѝ пукаше дали майка ѝ щеше да ѝ се разсърди или да спре да ѝ говори, все някога щеше да ѝ мине. Щеше да уволни и всички подмазвачи на доведения си баща. Може би щеше да остави само Мат-Блейк, все пак благодарение на него фирмата ѝ все още не бе фалирала. От отдавна ѝ бе станало наясно, че синеокият оправяше кашите на Джейсън. Не можеше да изхвърли толкова надежден и опитен човек просто ей така.

Не си спомняше нищо от вечерта, в която се бе напила в един забутан бар заедно с Бриджит, или поне не искаше да си спомня как се бе излагала пред Юли. Не можеше да накара мозъка си да ѝ припомни какво му бе казала, докато той я прибираше, но много добре си спомняше, че той я бе носил на гърба си. А тя не бе спряла да го души като някое куче! Естествено, на следващия ден му се извини за неприятностите и му каза, че не си спомня абсолютно нищо, освен това, че бе дошъл в бара за да я вземе.

Но след тази нощ, или по-точно след заминаването на Кристина, нещата между тях вървяха на добре.

След срещата в кафето между нея и Кристина, Алекса беше отишла в администрацията на университета и бе скалъпила лъжата, че Кристина е блокирала телефона на Юли и не иска повече да се среща с него, и ако по случайност той отидеше при тях за да иска телефонния ѝ номер, веднага да го отпратят и, естествено, да не споменават нейното име. Ако някой друг им беше казал тази простотия, те едва ли биха му повярвали, но, разбира се, след като това излизаше от нейната уста значи е сто процентова истина. Алекса не бе очаквала и да е другояче, все пак си бе изградила репутация на честно и сериозно момиче. А и имаше добър успех. Как нямаше да ѝ повярват?

Самата тя не се изненада, когато след няколко дни Юли пламенно ѝ обясни колко се бил ядосал за това, че администрацията не му давала телефонния номер на Кристина, тъй като това било лична информация, която не можели да дават току-така.

Веднага, след като Кристина бе потеглила с влака, Юли бе забелязал това, че не може да ѝ се обади. Първите няколко пъти се успокояваше с това, че тя най-вероятно е заета с разопаковането на багажа си, с роднините си и с грижите за баба си. Но започна адски да се притеснява от факта, че бе минала цяла седмица, а тя нито му звънеше, нито му пишеше, и че той не можеше да направи същото. А когато разбра, че и при Алекса е така, и че това по принцип става, когато някой те блокира, направо закипя.

Естествено, Алекса влезе в роля и защитаваше Кристина като му обясняваше, че сигурно нещо се е случило с телефона ѝ, че може би има някакви проблеми с баба ѝ или нещо такова, но това само влошаваше нещата. Юли все повече и повече се изнервяше на Кристина и я проклинаше, а това доставяше толкова голямо удоволствие на Алекса.

За Юли това беше направо кошмар. Бе споделил на Кристина плана си, бе ѝ поверил нещото, което осмисляше живота му, а тя, след като бе разбрала дори и не цялата истина за него, бе решила да прекъсне всякакъв контакт с него. Сивоокото момче се укоряваше задето се беше влюбил отново, задето отново бе поверил сърцето си в ръцете на някаква безчувствена жена, задето ѝ бе споделил. Ако можеше да върне времето назад, не само нямаше да ѝ разкаже за плана си, нямаше въобще да я погледне.
Искаше му се да вземе колата на Вон и да отиде при нея. Да я попита защо го бе направила. Но не можеше. Беше в много рискова ситуация, и ако мръднеше от града без по-големия си брат, може би щеше да изгуби единственото нещо, което притежаваше със сигурност - свободата си.
Но и нещо друго го спираше от това му действие. Факта, че без Кристина, той най-сетне можеше да се концентрира върху Алекса и задвижването на плана си. Бе пропилял повече от две години. Беше крайно време да започне последната фаза от стратегията му.
През онази вечер, в която Алекса се беше почерпала и той бе отишъл за да я вземе, тя му се беше обяснила в любов през целия път. До преди това, той си знаеше, че тя го харесва, но не подозираше до каква степен.
Докато Алекса му обясняваше как се влюбва наново в него всеки пък, когато го вижда, на Юли му ставаше все по-гадно от факта, че щеше да разбие огромното ѝ сърце на хиляди парченца. Тя беше сладка и добра, но не виждаше в нея нищо повече от добър приятел. Не можеше да насили сърцето си кого да обича, колкото и да му се искаше. Ако можеше да го направи, би си спестил всичките любовни мъки, които бе преживял в миналото.

За две седмици Алекса беше напреднала с обзавеждането на апартамента. Естествено, доста неща все още ѝ липсваха, но се беше сдобила с удобен черен диван, сив килим с доста дълъг и мек косъм и някакъв шкаф, в който временно бе набутала малко от багажа си.

Искаше ѝ се да бе успяла през тези две седмици да намери магазин, от който да си поръча секция за всекидневната, но не бе успяла. Даже бе помолила Юли да разгледа няколко магазини през свободното си време, и ако хареса някой, да ѝ каже.
Но вместо това, той изведнъж бе дошъл при нея, бе ѝ върнал листчето, на което тя бе написала няколко магазина, и ѝ съобщи, че никога повече няма да разглежда магазини без нея.
Алекса се бе зачудила какво толкова се бе случило, но ситуацията, която той ѝ бе разказал, бе направо комична, макар че в неговите очи не беше.

И така, отишъл Юли в един от магазините с желанието да ѝ помогне. Посреща го млад продавач-консултант  и го запитва:

- С какво мога да ви помогна?

- Ами, търся секция за всекидневна, но искам да е по-малка, защото мястото, което е оставена за нея, не е много голямо, но и същевременно да е в по-модерен стил, по-шикозна да е.- заобяснявал се Юли.

- Аха, добре. Какво ще кажете за гей-образна секция?- запитал го продавача със съвсем спокоен глас.

- Какво образна?- шокирано го погледнал Юли като рязко се отдръпнал от него.

- Г-образна, господине. Сега са на мода.

На Юли не му трябвало много за да се разкара веднагически от магазина и да отпраши веднага при Алекса.

Когато чу тази история, тя се опита с всички сили да задържи смеха си.
Но тази история беше колкото смешна, толкова и разкриваща характера му до една степен. Можеше просто да игнорира това, което е казал продавача, но вместо това веднага си е тръгнал.
От отдавна Алекса имаше някакви подозрения, че Юли може би е хомофоб. Защото винаги, когато ставаше въпрос за нещо свързано с хомосексуални връзки или нещо такова, той се опитваше да страни от разговора. Когато видеше някоя мъжка двойка, хваната за ръце, той правеше някаква гримаса, изразяваща отвращение, и се обръщаше на другата страна.
Алекса не знаеше как да приеме този факт. Тя не беше мъж и неговата хомофобия не застрашаваше с нищо тяхната бъдеща връзка, но какво щеше да прави, ако синът им се окаже гей. Естествено, Алекса щеше да обича сина си какъвто и да е, тъй като в него щеше да тече кръвта на Юли. Но самия Юли как щеше да реагира? Дали щеше да изгони сина им завинаги? Дали щеше да ѝ забрани да контактува с него?

Алекса се опита да изчисти главата си от всякакви странични мисли и да се концентрира над учебниците пред себе си. 
Преди няколко дни беше предложила на Юли да учат заедно за да могат да се сближат, но той ѝ бе отвърнал, че достатъчно учебници е чел навремето и сега смята да си почине от тях.
За разлика от нея и Кристина, той не беше от най-ученолюбивите. Много често проспиваше лекциите или пък въобще не идваше. Едвам взимаше изпитите, а самите учители не му знаеха името.

По отношение на името му, Джейсън и майка ѝ винаги го бъркаха и тя вече сериозно подозираше, че го правят нарочно. Още първия път, когато тя им беше казала, че излиза с момче на име Юли, Джейсън беше заявил, че не го харесва и бързо настрои и майка ѝ. Когато те двамата искаха да ѝ споделят нежеланото си мнение за него, винаги му казваха Август или Септември. Алекса не разбираше каква прилика има между Юли и Септември.

Та, вместо да учи, Юли често прекарваше времето си в спане или пък във фитнеса.
Един път Алекса бе решила да отиде заедно с него, естествено, за да се полюбува на съвършено изваяното му тяло. Но бързо се отказа, тъй като имаше доста неприятни типове, които я оглеждаха.
Заради това, тя за пореден път се отказа от фитнеса. Упражненията, които правеше в домашна среда бяха напълно достатъчни за да поддържат изкусителното ѝ тяло във форма.

Въпреки че, се опитваше да се концентрира върху текстовия материал пред себе си, който трябваше да научи перфектно, една определена мисъл не я оставяше на мира.
Макар че, през тези две седмици излизаха само двамата, прекарваха доста време заедно и като цяло всичко между тях вървеше добре, сякаш нещо липсваше за да се задвижат нещата. Трябваше колкото може по-бързо да се зароди романтика между тях и връзката им да се засили. Защото, ако по някаква чиста случайност на Кристина ѝ хрумнеше на ум да се върне и да изчисти недоразумението с телефонните номера, всичко щеше да приключи. Естествено, никой нямаше да заподозре Алекса, но нямаше да извади толкова голям късмет, че отново да успее да приложи същия номер с блокирането. Но дори и да успееше, той нямаше да е вече така ефективен.
Ако Кристина се върнеше и всичко между нея и Юли се оправеше, това щеше да е края за романтичните мечти на Алекса. Защото те двамата нямаше да спрат да си пишат и звънят през тези две години, силната връзка между тях нямаше да се разхлаби и Алекса нямаше да може да успее да спечели сърцето на тъмнокосото момче.
Затова възможно най-скоро трябваше да се зароди романтична връзка между нея и него. За да може, когато Кристина се върне, те вече да са заедно.
Но нищо не се случваше, дори и когато Кристина я няма. Да, връзката между Алекса и Юли беше станала някакси по-силно, но само в приятелско отношение.
Затова Алекса бе решила, че трябва да се случи нещо. Трябваше да се появи този елемент, това събитие, което във филмите и книгите винаги караше между главните герои да захвърчат искри.

При спомена за това, Алекса отключи телефона си и цъкна върху иконката на Instagram. Беше качила втора снимка в профила си, която беше направила в новия си апартамент. Беше снимана от прозореца в спалнята ѝ и представляваше изглед към отсрещните магазинчета. На снимката се хващаше и табелка, на която беше написано името на улицата. Към снимката бяха прикачени и хаштагове: #nearcollege, #mynewhome и #independentwoman, с които тя се опитваше да обясни, че вече живее сама в новия си апартамент, намиращ се в близост до университета ѝ.
Надяваше се, че тези подсказки ще са достатъчни. Понякога, когато излизаше, усещаше нечий поглед, прикован в нея, което колкото я плашеше, толкова я и радваше.
Защото това означаваше, че идеята ѝ може би щеше да се осъществи. Беше планирала да започне нещата, след като минат изпитите, защото в момента вниманието ѝ беше настроено единствено към тях.
Но след тях щеше да задвижи нещата. Щеше да задвижи това, което беше намислила.

Беше измислила да си създаде преследвач, от който Юли да я спаси.