Гледната точка на Ким Техьонг

Отворих очи и се огледах около себе си. Осъзнах, че съм в болница.

Исках да видя майка си, но щом опитах да стана огромна болка се разнесе из зялото ми тяло.

В дълечината, във края на стаята забелязах мъжка фигура и за момент се оплаших тъй като си помислих че е баща ми. Слава Богу не беше той.

Мъжът пристъпи към мен седна на близкия стол. Погледнах го объркано, но после си спомних. Той е спасителят ни.

-Как си Техьонг? -попита мъжът като погали главата ми.

-Кой сте вие? - попитах неиздържайки.

-Аз съм гаджето на майка ти. Съжелявам, че се случва да се запознаем по този начи. Приятно ми е аз съм г-н Джеон.

-И на мен. -казах с тих глас, поемайки ръката която ми бе подал.

-Майка ми как е? -мъжът отвърна поглед. Притесних се.

-Тя не е много добре. Изгуби детето.

-Много съжелявам. -казах, докато сълзи напираха в очите ми.

-Вината не е твоя, Те. Не се обвинявай. -непознатият мъж ме придърпа в прегръдка,която ме изненада.

-Техьонг, знам че много страдате с майка ти. За това искам да ти кажа нещо.

-Какво?

-Искам да се оженя за твочта майка.

-Но как? Тя е омъжена.

-Не. Не е.

-Какво? - попитах объркан

-Тя се разведе с баща ти преди месец. Още една причина поради която той и е бил бесен.

Поех си дълбоко въздух, не знаейки какво да кажа.

Дори не знам как баща ми се е съгласил на развод. Сигурно е бил пиян и не е знаел какво се случва. Мисля, че е за добро.

-Техьонг, искам ти и майкати да се преместите в дома ми.

-Не е ли малко прибързано?

-А при баща ти ли искаш да останеш?

-Не.

-Тогава сте добре дошли при мен и синът ми.

-Син?

-Да ще ти е приятно да се запознаете. Той е на твоята възраст.