t w e n t y s i x
Гледната точка на Джимин
Бях изненадан от внезапното държание на Юнги. Той не беше олигофрена който по принцип си е.
Той се държа някак.. Познато с мен.
Хукмах да си взема четирилистна детелина, защото наистина имах нужда от една. Искам и за мен късмет.
-Внимавай ще паднеш. - провикна се гласът от съня ми
Обърнах се и неусетно сълзи започнаха да обливат лицето ми.
Юнги.. Гласът му беше-
-Ти...
Изведнъж усетих как клепачите ми натежават и без да разбера се строполих на земята.
-Чим! Добре ли си? - беше последното което чух преди всичко да потъне в мрак.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro