Гледната точка на Юнги

За няколко секунди всичко се случи. Той падна на земята и припадна. Опитах се да го свестя, докато линейката пристигне но без успех.

След няколко минути медицинската помощ пристигна и го заведохме в болница.

Повече от два часа разни доктори ходеха напред-назад без да обелват и дума.

Страхът да не го загубя отново обзе.

След още тридесет минути най-после единият доктор, този същият който го оперира преди цели две години излезе от интензивното във което бяха вкарали Чим.

-Докторе как е той? Добре ли е? - попитах с разтревожен глас.

-Не се притеснявайте. Г-н Парк е припаднал от шок.

-Какъв шок? Нищо не разбирам. Не съм му напомнял нищо.

-Може да сте му напомни ли без да разберете. Шокът от влетяващите го спомени за сега не е ясно дали е да хубаво или не. Но мога със сигурност да ви кажа, че той е започнал да си връща малка част от спомените си.

-Това е хубаво. Нали?

-За сега може да се каже, че е. Но ще видим как той отреагирва на всичко. Може за сега да забелязвате замаяност и главоболие при пациентът.

-Трябва да се грижа за него.

-Точно така не го изпускайте от поглед.

-Може ли да го видя?

-Да.

-Благодаря Ви, докторе.