Гледната точка на Джин

-

СеокДжин. Пак закъсня. - имърмори шефът ми карайки ме да извъртя очи от досада.

Не стига, че ходя в това мизерно място ами и сметка ми държи.

-Извинете. - казах покланяйки се

-Да не се повтаря. Не забравяй ръката която те храни все пак.

-Разбира се. Мога ли да забравя, когато постоянно ми го напомняте.

-Искам днес да си втора смяна.

- Но шефе знаете, че-

-Не ме интересуват глупавите ти оправдания Джин. Все пак това е част от професията ти.

-Знаете че няма да го направя.

-Дали? - попита той докато прокарваше дебелата си ръка по задника ми.

Той стисна задните ми части, като ме накара да изпищя от изненада.

-Мисля че ще се справиш. - каза шефа и махна ръката си.

-Знаете, че ако имах пари нямаше да съм тук.

-Знам Джин. Но ти нямаш, така че се стегни и отивай да обслужваш клиентите.

Аз стоятх и не знаех какво дори да кажа.

-А ако имаш някакви въпроси попитай Мина, тя е от малко по-дълго време в този бар от теб.

След казаното той ми намигна и засука мустака си мазно.

-Какъв кретен. - казах си тихичко