Гледната точка на Техьонг

Джимин не ми вдига. Вече няколко пъти се опитах да се свържа безуспешно с него.

Знам че не трябваше да му се ядосвам, но не ми харесва това, че той изтъква "роднинската" ми връзка с Джънкук.

Сега най-вероятно отново се е загледал в някое аниме и изобщо не ме отбелязва. Познавам Джимини добре, когато е в света на Eren изобщо се изолирва от реалността.

Признавам си, че леко съм притеснен за него. Вярвам все пак че той ще ми се обади когато реши.
Не искам да споря с него.

-Те? - дочъх нежния глас на майка ми, който ме извади от мислите си

-Да мамо.

-Искам да ти кажа нещо.

-Слушам те. Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко което те притеснява.

-Спокойно миличък, всичко е наред. Исках да ти кажа, че заради работата ще ми се наложи да отсъствам за около месец.

-Оу - беше единственото което се отрони от устните ми. Бях изключително изненадан.

-Да. Надявам се, че няма да имаш нищо против да останеш на саме по мъжки с Джънкук и баща му.

-Разбира се, мамо. Върши си спокойно работата. Аз ще се оправя.

Майка ми ме целуна нежно по челото и ме прегърна.

-Радвам се че имам толкова добър син, като теб Техьонг. Обичам те.

-И аз те обичам мамо. - казах усмихвайки се леко.

Определено не ми харесваше мисълта да съм сам с Джънкук, но пък и г-н Джеон ще е тук.
Нищо няма да се обърка. Сигурен съм.

-Кога тръгваш?

-Утре сутринта.

-Добре. Ще те изпратя до летището.