Гледната точка на Джънкук

-Защо си тук?

-Мерси за топлото посрещане.

-Не увъртай. - казах с досада

-Леле някой на криво ли е станал?

-Знаеш, че не искам да те виждам. С теб всичко приключи.

-Но защо Джънкуки~~

-Не ти дължа обяснение.

-Не ми казвай.. Не мога да повярвам, че си се влюбил!

-Повярвай. Така е.

-И коя е късметлийката?

-Късметлия. -казах усмихвайки се, сещайки се Те.

-Охо не очаквах да обърнеш резбата.

-И аз не оачвах, че се върна.

-Разбрах, че майка ми и баща ми най-после са се разделили.

-Да.

-Нима досадния ми брат ти е казал? Каква клюкарка.

-Не му е трябвало да ми казва, Джой.

-Моля?

-Майка ти е заедно с баща ми.

-Тоест.. - тя ме погледна невярвсщо

-Да сестеичке. Едно семейство сме вече. - казах усмихвайки се, понеже ще мога поне да се отърва от нея.