Гледната точка на Джимин

Отворих очи и се озовах в една от онези бели стаи по филмите. Веднага разбрах, че съм в болница.

Огледах се и зърнах Юнги в далечината, който беше седнал навел глава и тихо плачеше.

Никога не съм го виждал такъв.
Не твърдя, че той не е човек или нещо подобно но той винаги се е държал ужасно с мен и другите.
Обиждаше Техьонг заедно с дружката му Джънкук.

Мислех че е лош човек който няма сърце. Човек който не изпитва болка или тъга. Но забравих, че все пак и той душа носи.

Явно е усетил, че леко съм се рсзмърдал и понече да повдигне главата си. Аз затворих очи преструвайки се, че все още спя.

-Чим, до кога ще лежи така? Кога ще отвориш очи и пак ще ми се усмихваш топло?

Този глас. Този негов глас съм го чувал и преди.

-Обещавам, че този път ще те предпазя. Знам, че не заслужавам твоята-
Изведнъж той бе прекъснат от леакарски глас който му каза да излезе навън.

Стана ми много любопитно за какво говори Юнги.
Да не се казвам Джимин, ако не разбера всеичко!

Авторска бележка:  Благодаря на всички за 2000+ четения! Вие сте златни :')

П. С Happy Birthday to me... (да сама си честитя не ме съдете 😂)