Гледната точка на Хосък

-И какво сега? Разделихте ли се? - Попитах изненадано Джин

-Мисля че да. - отвърна ми той едва сдържайки сълзите си

-Милият ми той. - казах аз прегръщайки го

-Изплсчи си болката Джин. Нека ти олекне.

-Не разбирам Хоби.. Защо когато аз правя всичко възможно той да се оправи отново аз излизам виновен?

-Не му обръщай внимание. Толкова му е акъла.

-Защо не може да оцени всички усилия които полагам?

-Той не е на себе си. Сигурен съм, че всичко е по вина на наркотиците.

-Опитах да му обясня, но той не ме слуша.

-Трябва му малко време. Остави го да осъзнае грешките си.

-Ами ако не ги осъзнае? Тогава какво ще правя?

-Сигурен съм, че ще ги осъзнае Джин. Той много те обича и ти го знаеш. Не трябва да се предаваш, а да бъдеш неговата упора.

Потупах най-добрият си приятел по рамото, за да го ускопоя.
Той погледна встрани и заби поглед в стенния часовник.

-О не!

-Какво има?

-Закъснявам за работа.

-То твоето работа ли се нарича..

-Моля те недей. Знаеш в каква безизходица съм.

-Знам знам. - отвърнах въздишайки тежко

-Хайде тръгвам. - каза той изтривайки сълзите си

-Чао. После пак ела

-Добре. Чао!