Неутрална гледна точка

Няколко дни по-късно Техьонг и г-жа Ким бяха изписани от болницата и пътуваха към домът на г-н Джеон.

Техьонг беше впечетлен от това колко добре този мъж се държи с него и майка му. Не го познаваше, но според г-жа Ким това за тях е ново начало и ще имат пре достатъчно време за да се опознаят.

Жената за изненада на Техьонг не беше чак толкова съсипана, понеже г-н Джеон постоянно бе до нея и не я оставяше да се разтрои. 

Техьонг беше изсключително притеснен и не знаеше какво да очаква, дали другото момче знаеше за връзката на баща му с майката на Те. 

След половинчасовото пътуване те вече бяха пред домът на Джеон.

Очите на милият Техьонг се разшриха при вида на това огромно имение. Той не бе виждал такъе лукс дори и във филмите.

Новото семейство влязохда и от входната врата г-н Джеон започна да вика синът си

-Сине?

Нямаше отговор.

-Синко вкъщи ли си?

Отново мълчание.

-Дж-

-Тук съм не е нужно да викаш! -измърмори момчето слизайки по стълбите за да посрещне своя баща.

-Какво иска- -детето млъкна при картината която бе преди него

-Ти? -попитаха изведнъж Техьонг и другото момче.

-Познавате ли се? - попита г-н Джеон

-Може да се каже. -усмихна се самодоволно синът му

-Какво правиш тук, Техьонг?

-Къде са ти обноските сине!? Поздрави ги Джънкук.

-Зададох въпрос. -Джънкук се обърна към Техьонг, който се обърна игнорирайки го.

-Той и майка му ще живеят с нас от тук нататък. -каза г-н Джеон с весел глас.

-Какво?!

~~~~~~~~~~~~
Съжалявам но понеже съм болна следващата глава ще е с малко закъснение! *Try's not to die*