Гледната точка на Техьонг

-Хайде мамо чао! И да се обаждаш, чу ли?

-Добре миличък, не се притеснявай. Приятно прекарване по мъжки. -каза тя целувайки ме по челото преди да се отправи към изхода на летището.

Помахахме си взаимно и аз си заминах.

Прибрах се и заварих г-н Джеон и Джънкук да си говорят.

-Не сине знаеш, че се промених.

Променил? За какво говори?

-Щом казваш. - отвърна Джънкук обръщайки се към мен.

На лицето му се появи шокирано изражение което ме накара да погледна и г-н Джеон който ми се усмихна топло.

-Техьонг? Изпрати ли майка си?

-Да. - казах от връщайки му също със усмивка

Джънкук извъртя очи и каза:

-Хайде какво стоиш там. Влизай. - карайки ме да се почувствам неудобно защото стоя пред входната врата.

Пристъпих напред и той ме погледна някак злобно сякъш съм му убил златната рибка.

Подразних се от начина по който ме гледаше за това го попитах:

-Какъв ти е проблема!?

-Какво? - попита той ядосано

-Чу ме попитах какъв ти е проблема?

Той не каза нищо, а се доближи до мен. Погледна ме отново и после продума:

-Ти си ми проблема.

След това той излезе от къщата.

Знаех, че му е неприятно че сме сега "братя" но не е правилно да изкарва целия си гняв на мен.

Аз какво съм виновен, че мама и неговият баща се обичат?

-Те може ли да поговорим? - дочух гласът на г-н Джеон, който ме върна в реалността.

-Да. - казах сядайки до него на дивана

-Искаш ли да си направим мъжка вечер? Все пак искам да се опознаем. Да се сближим.

Учудих се от молбата на господина.

-Добре. - казах несигурен

-Ще видиш, много ще ни е забавно.