Неутрална гледна точка

Вечерта настъпи. В домът на семейство Джеон църеше тишина.

Малко преди 20:00 бащата на Джънкук каза, че излиза да купи някой неща за довечера.

Младият Ким се зае с приготвянето на вечерята. Изпиваше нужда да се отблагодари на г-н Джеон за доброто му държание към самият него и майка му.

Техьонг беше щастлив, че поне вече баща му не го тормози и че майка му е открила истинското щастие с този мъж (г-н Джеон).

Младият Ким не знаеше много рецепти, защото не можеше да готви но успя да направи някой от любимите си храни.

Момчето постави готовите храни, като преди това нагласи масата.
Извади красиви чаши и чиний, искаше да създаде добро впечатление за себе си.

След като удари 20:30 господин Джеон се върна.
Той носеше черна чанта, от която не можеше да се види какво точно има в нея.

Мъжът прибра въпросната чанта в стаята си, а после се върна за вечеря.

-Прекрасни гозби си направил, Те. - каза мъжът усмихвайки се

-Радвам се, че ви харесват. - отвърна момчето срамежливо

-Какви са тези формалности. Можеш да ми говориш на "ти". Вече сме едно семейство.

-Добре.

-Вече ще сме по-близки от колкото мислиш Техьонг. - каза г-н Джеон докато отпийваше от виното, което извади преди да седне да вечеря.

Изпи, една, две, три, четири чаши.

Младият Ким ги броеше, понеже беше изненадан колко много пие господина.

-Искаш ли и ти? - попита мъжът, след като взе една чаша и за момчето

-Не благодаря. Аз не пия.

-Не се стеснявай. От една чаша нищо няма да ти стане.

Младото момче просто кимна с глава, тъй като не искаше да обиди Джеон.

Техьонг за първи път щеше да пие някакъв алкохол и беше леко притеснен да не се напие.

Господинът забеляза неговото притеснение. Паникьосан Техьонг се извини и отиде до тоалетната.

След няколко минути той се върна и господинът пожела да направи тост заедно с момчето.

-За новото начало на нашата връзка. - каза мъжът, получавайки объркано изважение от страна на Ким.

Момчето се замисли, а после останови че мъжът изглежда приема него за свой син и се усмихна леко.

Чашите им направиха онзи дзън звук и двамата започнаха от отпиват от питиетата си.

Техьонг изпи съвсем малка глътка докато Джеон изпи всичко на екс.

-Хайде давай изпий го на веднъж и ще видиш какъв хубав резултат ще има.

Те се почуди за момент, но щом зърна настоятелното изражение на господина той надигна чашата си и изпи всичко на веднъж.

Около 15 минути минаха, двамата си говореха и изведнъж на Техьонг започна да му се вие свят. Момчето си помисли, че се е напил и помоли да бъде извинен.

-Не изглеждаш добре Техьонг. Нека ти помогна да те заведа до стаята ти.

Момчето искаше да откаже, но му се виеше свят толкова много че той дори не можеше да се изправи.

Направи опит, но за малко щеше да падне на пода ако г-н Джеон не го бе хванал под ръка.

Те тихо му благодари, докато очите ми леко започнаха да се затварят и отварят от внезапната умора която той изпита.

Мъжът му помогна и заедно с момчето стигнаха до стаята на г-н Джеон.

Зрението на Техьонг беше прекалено замъглено за да различи стаите и за това нищо не каза а се остави на помощта на мъжът.

Господин Джеон остави внимателно Техьонг на леглото му, като му помогна да легне.

-Благодаря ви. - каза тихо Техьонг, докато едвам държеше очите си отворени

-Още няма за какво да ми благодариш момченце. Ще ми благодариш когато те накарам да се чувстваш добре. - каза мъжът като започна да сваля дрехите на момчето