Гледната точка на Хосък

-Не мога да проверявам, че той дори не ти даде шанс да му обясниш.

-Много ми е ядосан. - каза Джин през сълзи

-Разбирам, че е ядосан но това не му дава право да се държи по такъв науважителен начин с теб.

-Той е прав. Все пак не трябваше да крия от него.

-Но от къде е разбрал? - Попитах учуден

-Не знам. Не мисля, че е важно. Той все някога трябваше да разбере.

-Но той не знае през какво преминаваш заради него. Все пак му е лесно да те обвинява когато ти му изкарваш парите.

-Знаеш, че той не може. Никой не иска да го вземе на работа щом е лежал в затвора.

-Именно. А той вместо да ти благодари, че ходиш в онзи мизерен бар той те обвинява.

-Нормално е да не приема всичко това. Заради мен е в такова положение.

-Не е вярно. Трябва да спреш да се обвиняваш. - казах изтривайки сълзите му

-Съжеляам, че те занимавам с проблемите си.

-Глупости. Ти си ми приятел и аз винаги ще съм до теб.

-Ще ми се и това момче по което си хлътнал толкова да разбере колко си добър.

-И на мен. - казах показвайки фалшива усмивка

Знам че той никога няма да ме обикне. Той има някой друг в сърцето си и няма да приеме моята обич към него.

-Как е анемията?

-Все същата. Доктора ми казва, че депресията ми се усложнява.

-Това изобщо не е е хубаво Хоби. - каза Джин разтревожено

-Знам.

-Какво ще стане ако се усложни?

-Най-много да ме заключат в някоя лудница. - казах засмивайки се

-Защо се смееш? Не виждам това да е нещо смешно.

-Смешно е. Защото разбрах колко болезнена е любовта и сега разбирам израза "Да полудееш от любов"