Гледната точка на Юнги

След като разговарях с доктора, получих СМС от Джънкук който щял да намине да ме види.

Оправих документите които бяха изискани до момента и си тръгнах.
Вечерта пак щях да дойда да го видя.

Липсваш ми Чим. Иска ми се отново са си спомниш за мен и отново да бъдем щастливи заедно.

Докато мислех за пореден път за красивата му усмивка, хубавите му очи и меките му коси аз осъзнах че съм вече пред вкъщи.

Видях Джънкук който стоеше на верандата и ми помаха за здрасти.

-Какво е толкова спешно, че изведнъж се сети за мен.

-Нищо просто исках да избягам за малко от вкъщи.

-Защо ще бягаш от вас? Да не се скара с баща ти или си се надървил щом си видял Техьонг? - попитах аз засмивайки се

-Хаха много спешно.

-Добре кажи какво става. - казах след което спрях да се смея

-Баща ми иска да прекарва време с мен и Те по мъжки.

-И?

-Как и? Това означава, че иска да се сближим. Това само ще усложни и увеличи чувствата ми към Техьонг.

-И значи си ги оставил сами?

-Да.

-Сигурен ли си, че това е добра идея.

-Не знам.

-Все пак помниш баща ти какво стори на предният ти доведен брат.

-Как мога да забравя? Той лежа 5 месеца в затвора след това.

-Тогава сигурен ли си, че трябва да го оставяш насаме с Техьонг?

-Баща ми, ми каза че се е променил. Имам му доверие. Той не би допуснал същата грешка отново.

-Надявам се да си прав. Защото поставяш живота на Те в опасност.

-Знам и това въпреки всичко ме притеснява.

-Тогава какво мислиш да правиш?

-Може би ще се върна след час-два когато са заспали.

-Надявам се, че той наистина се е променил Кук.

-И аз. - каза той въздишайки тежко