Гледната точка на Джимин

Точно 2 минути преди да свърши часа даскала по математика реши да ме хване и да ми даде наказание. СУПЕР! ЕГАТИ ШИБАНИЯ КЪСМЕТ.

На всичкото отгоре трябвало да съм на наказание с Мин Юнги тъпака, който счупил прозореца в учителската стая Бог знае защо. А и за това, че нарушил часа на г-жа Роуз.

НООО от хубавата страна, и Техьонг ще е там. И Джеон също..

Онзи идиот просто не оставя Те намира. Вече миличкият и на наказания ходи заради него.

И мен, до някаква степен... Но най-вече заради него!

Беше обедна почивка и с Те се разбрахме да се срещнем на покрива (нещо като балкон) за да си изядем храната заедно. На Техьонг не му е приятно как другите го гледат с погнуса когато яде. Той си губи апетита.

Напълно разбираемо и аз да съм, щях да се чувствам така. Може би е странно, че мен не ме подиграват. Но ми е неприятно понеже си изкарват всичко върху него.

Мислите ми бяха прекъсната от дълбокият глас на Те.

-Как е?

-Как да е. Наказан съм.

-И ти ли?

-Мхм. Хванаха ме с телефона.

-И мен.

-Шибан късмен.

-Нали. -засмя се леко Те, карайки сърцето ми да затупти по-бързо за момент.

-Хубаво е да те виждам усмихнат. Моля те прави го по-често.

-Добре Джимини~~ -каза сладко Те.

Спогледахме се за няколко секунди когато вратата ряско се отвори и ние се стреснахме.

Бяха не кой да е, а простаците Джеон Джънкук и Мин Юнги.

Погледнаха ни нагло и се настаниха до нас.

-Какво по дяволите правите тук? -казах ядосан.

-Те ни покани. Нали Те? -Юнги погледна заплашително Техьонг който само кимна.

Аз издърпах Техьонг и ние станахме. Гласът на Юнги ме спря.

-Ооо, тръгвате ли си? Много жалко.

Аз се обърнах ядосан към него и го погледнах кръвнишки.

-Много ти е забавно да си играеш с тези които са по-слаби нали?

-Не се впрягай толкова. -обади се Джеон.

-Ами ти? Къде ти в уважението като си по-малък от него.

Спрях за момент и после продължих.

-Хайде остави това. Но Техьонг е твой брат. Шибан брат! Не можеш ли по-добре да се държиш с него?

-Как се държа с него си е моя работа, Парк.- отвърна злобно Джеон

Техьонг пусна ръката ми и разплакан излезе през вратата.

-Вие сте долни измети. Наистина що за хора сте, не знам. -казах и тръгнах след него.