Гледната точка на Джънкук

Точно преди да вляза в училище забелязах онзи пак да се усмихва на телефона си. Сигурно си пише с Джимин.

Не мога да разбера какво толкова намира в него. Защо точно Джимин от всички?

И защо ми е толкова приятно да го наранявам не знам.

Странно е, че никога не съм го виждал разбит. Никога не ми е казвал наистина как се чувства. След като го пребия той просто ми се усмихва, сякъш нищо не е било.

В началото ми харесваше.Повтарях си, че го заслужава а и понеже мислех че ще се сближим така но аз го отблъснах още повече.

Вече нищо няма значение. Той е мой доведен брат, нищо не може да промени това.

Вече и да искам да му споделя няма смисъл. Единственото което ми остава е да го забравя.

Не ми е за първи път да подтискам чувствата си към него. Чуках се с жени и мъже. Какво ли не опитах, но проклетото ми сърце отказа да разбере че той не е за мен.

Пребивам го, да. Но той никога няма да разбере защо го правя.

Техьонги, правя всичко за да ме намразиш и да не искаш такъв боклук в живота си.

Правя всичко за да те забравя. Да спра да те обичам. Защото Техьонг колкото и да те удрям мен ме боли още повече, че вместо да целувам твойте меки устни аз ги разбивам.

Разбивам ги, за да не ги има и Парк.

Ти не ме заслужаваш Те, но не искам да те виждам и с онзи.

Наречете ме егоист, но никога не искам да го виждам с някой.

Ако не те имам аз Те, по-добре да не те има никой.

Мислите ми бяха прекъснати когато звънеза би и видях как Техьонг започна да се приближава все повече към училище.

Влязох в сградата без да поглеждам назад. Страх ме е, че ще заплача ако погледите ни се срещнат.