Неутрална гледна точка

Джимин бързаше колкото можеше. След 15 минути той пристигна пред река Хан.

Парк се огледа с надеждата да види своя приятел, който го е дострашало и се е скрил някъде.

За негово съжаление, Техьонг никакъв го нямаше.

Най-добрият приятел на Джимин беше потънал в дебрите на дълбоката река.

Сълзи започнаха да замъгляват зрението на Чим.

Колкото и да оглеждаше реката, нямаше и следа от Ким.

След двеминутно разсъждение, Джимин си пое дълбоко въздух и скоро в реката.

Водата беше много студена. Тялото на Джимин започна да трепери, карайки го да се превива от студ.

Момчето едва успя да отвори очи за да огледа тъмния пред него терен. Усети се че якия му смартфон е водоустойчив и си пусна фенерчето.

За негово щастие няколко минути по-късно той намери Техьонг.

Другото момче лежеше безжизнено. Цялото му тяло беше синьо-лилаво от студената вода.

Джимин със все сила успя да издърпа другото момче на брега.

Започна да прави отчаяни опити за първа помощ.

Направи му вдишване уста в уста, но и това не помогна.

Сълзите не спираха да капаят, а Джимин започна да изпитва огромна паника.

Техьонг не отваряше очи.
Сякъш беше мъртъв.

Накрая Чим се изправи и започна да му крещи.

-КАК МОЖА ДА ГО НАПРАВИШ, МАМКА МУ? КОЙ ТИ ПОЗВОЛИ ДА МЕ ОСТАВИШ? КАКВО ЩЕ ПРАВЯ БЕЗ ТЕБ ШИБАНЯКО? - Джимин толкова се ядоса, че ритна в стомаха другото момче.

Ритникът му беше толква силен, че накара безжизненото тяло на другото момче да се размърда.
Техьонг излю коляно количество вода.

Отвори за кратко очи, но после отново ги затвори.

Джимин заведе другото момче в болница. Техьонг вече дишаше.

Авторска бележка: Sorry for the stupid way to make a person back to life, but eh I am not a docror so I don't care.