Неутрална гледна точка

Намджун беше завързан здраво със важета като от главата му течаха капчици кръв.

Джин не спираше да плаче, защото вече повече от 20 минути Джун не се събужда. Той започва да се притеснява за него.

Джин имаше множество синини по тялото и лицето си.
Не е виждал светлина сякъш от месеци.
Не успя и да каже навреме на Намджун да се пази.

От другата страна на тъмната стаичка в която се намират се чуваха стъпки.

Някой наближаваше Джин и Намджун, което караше Джини да настъхне.
Беше го страх и то много не знаеше какво ще му направят.

Тъмната фигура, която беше до сега недостижима за Джин се показа. Това бе Хосък.

-Х-Хосък? - попита Джин с треперещ глас

Другото момче постави ръката си на подутото лице на Джини.

Джин започна да трепери от студената длан която го докосва. Той не беше глупав, осъзнаваше какво се случва. Рязко отдръпна лицето си от ръката на Хосък.

-Защо се дърпаш Джин? Не ме ли разпознаваш вече? Аз съм Хосък.

-З-защо? - попита едва по-голямото момче

-Какво защо? - направи се на ударено другото момче

-ЗАЩО МЕ ОТВЛЕЧЕ МАМКА МУ? - Извика Джин с цяло гърло, но получи шамар взамяна

-Намали децибелите Джин. Не съм глух.

Джин стоеше като замръзен. Не мърдаше. Не можеше и да повярва, че най-дория му приятел би му причинил подобно нещо.

-Отвякох те Джин. Така е. Но го направих за твое добро. Защото ти не заслужаваш боклук като Намджун.

Авторката : *кашля* По добре с боклук като тебе, хмм? П.С I love you Hobi <3

-Обичам те Джин,колкото и грешно да звучи аз те обичам.

Джин не посмя да каже каквото и да е било, той погледна Намджун който беше в безсъзнание и започна да плаче.

Хосък рязко обърна главата на Джин и го стисна за косата карайки го да изпищи.
Хоби се възползва от момента в който устата на Джин бяха отворени и нагло и насилствено го целуна, точно когато Намджун си отвори очите.