Неутрална гледна точка

Техьонг бягаше, докато се опиташе да изтрие сълзите си.

Зрението му беше замъглено, колкото бе замъглен и умът му.

След 10 минутно бягане в някаква непозната посока младият Ким се умори.

Момчето се огледа наоколо като видя пред себе си красивата река Хан.

Техьонг се усмихна на красотата пред него.

Вече беше тъмно навън и момчето съвсем спокойно може да предприеме каквото желае.

Преди да реши да направи някакви драстични действия, той извади телефона си и започна да пише.

Taehyung
Джимин.
Благодаря ти че беше добър приятел.
Благодаря ти че винаги беше до мен.
Прости ми за това, че няма да отмъсти на Юнги с моя помощ.
Благодаря ти че се опитваше и ме окоражаваше да продължа възпреки че, няма смисъл.
Искам да ти кажа, че съжелявам че те напускам и също ти благодаря за всичко. Обичам те приятельо.

Техьонг прибра телефона си и си пое дъх след като преброи до три той затвори очи и скочи.

За броени секунди той се озова във водата.

Въпреки че до някаква степен съжали за това, че не се сбогува с Джънкуки и започна да се бори с порива да се удави. Горкият Техьонг не можеше да плува.

Тази река сякъш нямаше дъно. Със всяко едно свое движение младият Ким потъваше все повече и повече.
Въздух започна да не му достига. Ким Техьонг осъзнах грешката си. Той не бе готов да умре. Не все още.

Опитваше се да запази съзнаето си. Опиташе се да не заспи, но водата беше прекалено силен противник за него.

Накрая Техьонг се предаде.

Водата победи. Тя го погълна безмилостно оставяйки го да потъва.

Момчето загуби съзнание. То бе загубило битката с живота.

Авторска Бележка: This chapter and the next chaper are inspired by @NoLemons1. Мерсаж за лимоните ;)