Неутрална гледна точка

-Колко още остана докато стигнем до дестинацията? - попита Намджун като притеснение се усещаше в гласа му

-Потърпи още 5 минути Джун. Бързам колкото мога. - отвърна приятелят му Джаксън

Какви ли не мисли минаваха през главата на русокоското (Намджун). Той си представяше какви ли не картини пред себе си.

Ами ако Джин е пребит?
Ами ако е изнасилен?
Ами ако е убит?

Малко сълзици потекоха по лицето на Джун, той разтърси главата си в опит да премахне всички негативни мисли.

-Пристигнахме. - каза Джаксън, който беше готов да излезе от колата заедно с Намджун

-Момент. Не идвай. Ако има пистолет? По-добре е да вляза сам. Ако стане нещо ще те повикам.

-Добре. - отвърна другото момче

Сградата изглеждаше изоставена. Прашна. Сякъш никой не е стъпвал преди в нея.

Намджун беше взел в себе си ношче, ако не наложи нещата да стават грозни. А те със сигурност ще станат.
Намджун ще пререже ръцете на този който е посмял да докосне Джин.

Момчето беше толкова ядосано. С Тихи стъпки то започна да се оглежда за Джин и евентуалния похитител.

Изведнъж Намджун дочу стъпки. Започна да се оглежда във всички посоки. Беше сложил ръката си в близост до ношчето, за да е в готовност.

Чиха се скимтения. В дълечината Джин се виждаше завързан за стол със превръзка на устата.

Намджун побегна към него когато го видя. Джин плачеше силно, но се успои веднага щом видя своя любим.

-Джин миличък добре ли си? - попита Джун докосвайки бузата му нежно

Джин кимна с глава, като показа щастлива физиономия.

Намджун започна да го развръзва, като отново дочу скимтенето на Джин. Остави до където беше стигнал и махна превръзката за разбере какво му казва Джин.

-НАМДЖУН ЗАД ТЕБ! - Преди да успее да се обърне Джун беше ударен по главата с лопата, не от кой да е а от похитителя на Джин - Хосък.