Гледната точка на Джимин

-Джимин?

-Джимин?

-г-н Парк?

Усетих как някой нежно ме докосва. Как се надявах да е Техьонг.

-Джимин? - Още едно побутване ме накара да си отворя очите стряскайки се

-г-н Парк?

-Да?

-г-н Ким иска да ви види.

-Да ме види ли? Нима той е добре?

-Да има няколко драскотини само, не се тревожите.

Тогава истината ме удари, сънувал съм.
След като заведох Техьонг в болница изглежда съм заспал и сънувал всички лоши неща.

Отдъхнах си и след като благодарих на доктора се отправих към стаята на приятеля си, която ми бе показана от медицинската сестра.

Няколко минути по-късно вече стоях седнал до леглото на Те, който лежеше изглежда заспал.

Очите ми се напълниха със сълзи от страх, че щях да го загубя.

Ударих го леко карайки го да се събуди.

-АХ ТИ НЕЩАСТНИКО! КАК МОЖА ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ ? - извиках оставяйки се на емоциите ми да ме погълнат

-Здрасти и на теб. - каза той с лека усмивка

Аз се подразних и го ударих леко по ръката.

-Ауу. - извика той

-Как можа да си помислиш да ме оставиш? Не помисли ли за мен?

-Съжелявам Чими.

-Кажи ми Те, защото го направи?

Техьонг мълчеше за кратко поглеждайки в една точка.

-Отговори ми. Моля те. - казах прегръщайки го

-И-изнасилиха м-ме. - каза той пречупвайки гласът си

Предполагах че нещо такова му се е случило, но ме бе страх да го попитам.

Аз се отдръпнах виждайки сълзите му. Изтрих ги като допрях челото си в неговото казвайки:

-Той ще си плати. Не се тревожи. - казах смело

Джеон Джънкук, вече си мъртав.