Гледната точка на Джин

-Намджун мисля, че ми дължиш обяснение.
-Знам.
-Не това искам да чуя.
-Знам.
-Престсни да го повтаря мамка му! Дразнещо е.
-Знам.

Ядосах се, но осъзнах, че по този начин няма да му помогна. Седнах е заедно на дивана и хванах ръцете му в моите.

-Прости ми, че ти се ядосах. - казах с нежен глас.
-Разбирам те и аз бих направил това на твое място.

Двамата се спогледахме за кратко без да казваме нищо. Очите му бяха все още разширени, а кожата му бледа. Той малко по малко започваше да се разпада. А до го гледам така, без да мога да му помогна ме съсипва.

-Пропуснал си терапията отново.
-Гледат ме сякъш съм наркоман Джин. Не мога да стоя заедно с тези хора.
-Добре тогава ще насрочим частна среща с доктора. - казах му аз, докато той се опитваше да не се гневи.

-Джин аз не съм болен. Просто от време на време-
-Няколко пъти в месеца. - прекъснах го грубо.
-Добре де няколко пъти в месеца се нуждая от нещо което да ме успокоява.
-И наркотиците ли са решението?
-Да.
-Ами любовта ми към теб, Джун? Тя нищо ли не значи. Не мислиш ли за това как страдам докато те гледам така?
-Ти не ме разбираш.
-Напротив Джин искам да ти помогна и-
-Да ми помогнеш? - прекъсна ме той ядосан.

-Нямам нужда от помощта ти. Аз не съм наркоман.
-Знам, че не си но-
-Очевидно ти не ме разбираш.
- Не е така Намджун.
-Искам да се разделим.
-Какво?
-Връзката ни ме задушава.

Авторска бележка: Преди малко разбрах новината, че дядото на Техьонг е починал. Много съжалявам за загубата му 😭😭😭