Гледната точка на Техьонг

След като гневът му вече беше отминал и аз понесох всеки един удар докато леко не започнах да губя съзнание той най-сетне спря. Нима това бе милост? Или смехът ми когато понася ударите го стестна? Не знам.

-Защо спря?
-Нима ти е приятно?
-Аз съм свикнал Джеон. - казах изправяйки се. Погледнах образувалата се кръв и странното му изражение.
-Ще почистят, не се бой. - тръгнах да излизам от стаята но се спрях и се обърнах - И не няма да кажа на баща ти. Не съм такъв.

Отидох в стаята която делях с него и видях че имам съобщение.

Jimin ❤️
Липсваш ми, как си?

Taehyung
Добре съм.

Jimin ❤️
Ще лъжеш някой друг тези не на мен.
Кажи ми какво става, да не би онова говедо пак да те бие?

Taehyung
Знаеш го какъв е.

Jimin ❤️
И какво като го знам. Това не му дава право да те третира като парцал.

Taehyung
Знаеш, че искам да сме приятели с него.

Jimin ❤️
За какво ти е боклук като него за приятел? Ти заслужаваш нещо по-добро.

Taehyung
Но аз не разбирам защо той ме мрази толкова?

Jimin ❤️
Защото ти завижда. За това колко си умен и колко си красив. И най-вече за това, че си достатъчно смел за да признаеш връзката ни.

Taehyung
Аз не съм нищо особено Джимин. Но ти благодаря, че си с мен.

Jimin ❤️
Аз трябва да ти благодаря за това, че ми помогна да преудолея инцидента.

Taehyung
Обичам те Джимин 😘

Jimin ❤️
И аз те обичам Те. 😘