s e v e n t y t w o
Гледна точка на Джимин
Ударих Джънкук със все сила и щях да го направя отново, но ми звънна телефона.
-Ало?
-Г-н Парк?
-На телефона.
-Състоянието на г-н Ким се влоши.
-Как така се е влошило? Нали беше добре?
-Изглежда се е опитал да стане, като е премахнал системите. Тялото му е прекалено слабо и той е припаднал.
-Добре веднага идвам. - казах прекъсвайки линията
-Какво му е на Техьонг? - попита Джънкук с престорено притеснение.
Аз го ритнах силно в стомаха, като от което той падна на земята превивайки се от болка.
-С теб не съм приключил. - казах тръгвайки си
Неутрална гледна точка
Джин стоеше неподвижен дишането бавно започна да отслабва.
Намджун ядосан от злият смях на Хосък веднага се върна при него и започна да го бие с юмруци.
Риташе го между краката, настъпваше го по корема докато не започна да плюе кръв.
Джсксън се обади на линейка и се опитваше да укроти приятелят си.
-Не си заслужава Намджун! Той ще лежи в затвора.
Джун за момент спря, обърна се и видя Джин който лежеше около локва с кръв.
Сълзи потвкоха по лицето му. Започна да се страхува. Беше разярен, но и много тъжен, защото мислеше че ще го загуби завинаги.
Хосък започна да се смее изтерично отново като продума достатъчно силно за да бъде чут от Намджун:
-Ако Джин не е мой, тогава той е никому.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro