Гледната точка на Джимин

-Хей как си? - Попитах загрижен Те, който изглеждаше много блед

-Къде беше?

-Исках да дам урок на Джеон.

-Но ти-

-Откъде знам че е той ли? - прекъснах го забелязвайки изненаданото му лице

-Да аз не съм ти казвал.

-Кой друг може да те нарани Те? Само той е достатъчно глупав да го направи.

-И какво му причини?

-Почти нищо, понеже доктора ми звънна.

Техьонг се усмихна леко, като си играеше с края на пижамата си.
Аз се доближих до него и го прегърнах.

Техьонг започна да плаче, като аз му казах:

-Знам че боли. Изплачи си болката. - потупвайки го по гърба

Моментът беше хубав, трогателен докато вратата на стаята беше отворена от този който най-малко очаквах.

-Техьонг, добре ли си?

-Да, Джънкук. - отвърна Техьонг с лека усмивка

-Какво търсиш тук? - Попитах ядосано

-Дойдох да го видя как е.

-Да Чим помолих доктора да му се обади, понеже предположих че е притеснен за мен.

-Притеснен? Този нещастник не се тревожи за никой освен себе си.

-Какво имаш в предвид Джимин? - попита Техьонг объркан

-Как какво, първо той ти причинява толкова ожастно нещо а после ти му казваш да дойде при теб. Те, откачи ли?

-Какво... Чим... Нищо не разбирам. - каза объркано Те

-Джеон Джънкук ти изнасили Техьонг нали? - Попитах разярен

-Д-

-Не беше той. - прекъсна го Техьонг

-Как така не е бил той?

-Беше баща ми. - каза Джънкук свеждайки поглед

-ШИБАН ПЕДОФИЛ! - Извиках излизайки ядосан от стаята

"АКО НЕ МУ ЕБА МАЙКАТА НА ТОЗИ ПРОСТАК ЕЙ МЕ НА!"

Тръгнах с много бързи крачки към изхода на болницата, когато Джънкук ме хвана за ръката.

-Какво по дяволите правиш?

-Искаш да съсипеш баща ми нали? Нека ти помогна.

Авторска бележка: Благодаря ви за 10000+ четения :') ai luv you all
П.С СЪЖЕЛЯВАМ СТАШНО МНОГО ЧЕ ТАЗИ КНИГА Е ПЪЛЕН ШИТ :'(