Гледната точка на Техьонг

Получих СмС от Намджун, който не можеше да се свърже с Джимин. Брат му Джин е починал.

Много се натъжих и не знам как ще успея да го кажа на Чим.
Знам, че има само един човек който ще успее да се справи с него.

-Ало?

-Юнги имам нужда от твоята помощ.

-Те, разбрах от Джънкук че си в болница и мислех днес да дойда да те видя. Какво ще кажеш да помоговорим като дойда?

-Добре. Благодаря ти.

Няколко часа минаха и нямаше никаква следа от Джънкук или Джимин.
Притесних се, защото изчезнаха без да кажат и дума.

Вратата на стаята ми се отвори и точно когато си помислих, че е Юнги останах изненадан.

Сестра ми беше дошла.

-Тете? Как си оппа? - каза тя прегръщайки ме

-Добре съм, Джой. Не се тревожи.

-Как се случи това? Обясни ми.

-Подхлъзнах се. - излъгах

-Добре,че си добре. - каза тя с усмивка

-Оппа извинявай, че не дойдохме веднага с Джънкуки при теб.

-Няма нищо. - отвърнах без да показвам раздразнение

-Знаеш ли оппа, Джънкуки е много добър в леглото.

-Ама вие да не сте-

-То не че ни е за първи път. - каза тя изчерявайки се и намигайки ми след това

-Няма проблем Джой. Радвам се за теб. - казах с фалшива усмивка

-Оппа знаеш ли какво?

-Какво?

-Джънкуки ми предложи!

-Какво ти предложи? - попитах правейки се на малоумен

-Брак разбира се! - почти изпищя от щастие казвайки това, Джой