Гледната точка на Намджун

Стоях вече повече от 4 часа пред интензивното. Постоянно минаваха разни лекари, но никой не даваше информация за съзтоянието на Джин.

-Ало? Да, какво за него? Как така е избягал мамка му? - дочух виковете на Джаксън, който разговаряше по телефона.

Джаксън трясна с ръка по стената измервен като продължи:

-Не ме интересува как искам да ми намерите това копеле, разбрано ли е? - и с това затвори

-Какво става? - попотах

-Джънг Хосък..

-Какво за него? Умря ли този кучи син?

-Не за жалост.

-Тогава какво има?

-Той е успял да избяга.

-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ? - казах хващайки го за яката на ризата притискайки го в стената

-Успокой се Намджун, ще го открият.

-НЕ МИ КАЗВАЙ ДА СЕ УСПОКОЯВАМ, ПОНЕЖЕ ТОВА НЕЩАСТНО КОПЕЛЕ НАРЪГА МОЯ ДЖИН И МУ СЕ РАЗМИНА СЯКЪШ НИЩО НЕ Е НАПРАВИЛ. АКО НЕ ГО НАМЕРИШ ДЖАКСЪН, КЪЛНА СЕ АЗ ЩЕ ГО НАПРАВЯ, НО НАПРАВЯ ЛИ ГО ЩЕ ГО УБИЯ.

-Господине не викайте, това е болница! - скара се един лекър

-Не му казвайте да не викам ами кажете какво става с гаджето ми!

-Младежо не ми дръжте такъв тон.

-Или какво? - попитах

Доктора извади малко мобилно устройство и набра някакъв номер.

-Охрана? Искам да дойдете да изведете двама души. Да пред интензивното.