Гледната точка на Техьонг

Лежах на чинът си и се опитвах да спра сълзите си. Не исках да показвам слабост, по дяволите! 
Достатъчни са ми обидите на останалите съученици. Не искам повече такова отношение. С какво съм го заслужил?

-Техьонг? -господинът се провикна, защото всички в класа освен мен бяха станали

-Извинете. -казах, преди да си изтрия сълзите.

-Да не се повтаря.

Аз се поклоних и всички седнахме, като часът започна.

20 минути от часът минаха и аз опитвах да разсея лошите мисли от главата си. Не искам заради някой да си развалям успехът.

По едно време учителят ме хвана, че не внимавах и отново ми се скара.

-Какво ти става, Техьонг? Ти не си такъв ученик.

-Извинете господине.

-Моля те, гледай да не се повтаря.

Кимнах с глава и часът продължи.

На всеки 2 минути можех да усетя как съучениците ми ме замерват с хартийки и ме псуват.

-Хей този е гея нали?
-Да. Мале колко е гнусен, отвращавам се само като го гледам.

-Не мога да повярвам, че е такъв. Толкова в гнусно.
-Знам. Наистина е отблъскващ.

Това беше ежедневие за мен. Свикнал съм, обидите вече не ме нараняват.

Отблъскващ. Гнусен. Извратен. Ненормален. 
По какви ли не начини са ме обиждали..

Последната хартийка която получих беше надписана.

След часовете във мъжката тоалетна.

Знам за какво ме викат. За да ме набият. Отново.

Единственото което искам е да имаше начин всичко това да спре.
Искаше ми се да има някой който да ме спаси.

ПОМОЩ...