Гледната точка на Парк Джимин

Благодарен съм, че имам някой като Техьонг до себе си. След инцидента преди 3 години бях изпаднал в депресия и не знаех как да продължа живота си. Иска ми се да ви разкажа повече, но аз имам амнезия. Единственотп което знам, е че преди 3 години съм бил в катастрофа с някой друг който не помня. Бил любовта на живота ми да бе да. Аз си имам Техьонг и с него съм си супер.

Мислите ми бяха прекъснати когато в стаята ми връхлетя брат ми Джин.
Той е по-голям от мен и е на 22, ех късметлия. Той не кисне всеки ден в клас да се готви за матура.

-Защо влизаш така? - сопнах се, като той ми отвърна с мъртвешки поглед.

-Не ми вдигай нервите, че и без това съм ядосан.
-Защо? Да не би да си хванал Намджун в хазартната?
-Не. ЧАКАЙ КАКВО?!?!
-Опа. - казах поглеждаки в друга посока.

-Имаш точно три секунди преди да кажа на Техьонг, че пак си пропушил.
-Ама аз- отсечен грубо бях от брат ми - Едно... ДВЕ... ТР-
-Добре! Ще ти кажа.

-Добро момче. - намигна ми той и седна на леглото до мен. - Е?
-Обаче не си чул от мен.

-Говори майка му стара. - изсъска той, а аз си поех дълбок дъх.
-Ами нали знаеш, че той няма пари?
- И?
-Ами трябваха му защото не може да спре.
-Какво не може да спре?
-Наркотиците.

Щом чу това брат ми излетя от стаята със светлинна скорост за да убие гаджето си.

-Ех радвам се че го познавах. - казах излягайки се на леглото.