Неутрална гледна точка

(дискотеката/бара в който се намират Джимин и Техьонг)

-Хей Чим, къде е Юнги впрочем? - попита Техьонг след като се замисли

-На работа разбира се. Напоследък само тя му е в главата. - нацупи устни розовокоското и повдигна ръка за да повика бармана (или който там носи питиетата в дискотеките.. Sigh да бях отишла поне веднъж)

-Един Sex on the beach моля! - провикна се Чим навеждайки глава тъжно

-А за вас? - попита бармана/сервитьора обръщайки се към Техьонг

-Едно Mojito, благодаря. - каза с усмивка русото момче

Не след дълго поръчките им пристигнаха:

(как изглежда коктейла на Джимин)

(как изглежда коктейла на Техьонг)

НЯКОЛКО МИНУТИ ПО-КЪСНО

Техьонг се за гледа притеснен в телефона си, в очакване Джънкук или някой друг да му звънна и с Джимин да бъдат хванати.
Обзе го страх. Искаше да се прибере.

Тъкмо когато понечи да се изправи пияният Джимин го хвана за ръката и започнаха заедно да танцуват в огромната тълпа от хора.

-Ч-Чим пусни ме. - опита се да се отдръпне Те, на когото не му беше особено забавно въпреки че и той беше пиян

-Оо хайде отпусни се най-после Техьонг! Скоро няма да можеш и да припариш дори до дискотека. Радвай се на свободата си докато я имаш.

Гледната точка на Техьонг

Джимин е прав. Джънкук няма право да ме командори и да ми забранява да излизам. Мога да правя каквото си искам!

Върнах се на мястото си до бара и си поръчах още два от най-силните коктейла. След като дойдоха ги изпих да екс и отидох на дансинга да се позабавлявам.

-Точно така, давай Те! - провикна се Джимин от другия край на дискотеката която беше огромна

Задважиш тялото си, сякъш никой не ме гледа и игнорирах жадните погледи на хората около мен. Завъртах се и се движех в ритъма на музиката, докато случайно не се бутнах в някой.

Обърнах се и се извиних без да поглеждам кой е, продължавайки след това да танцувам.

Не след дълго усетих нечия ръка върху задника си. Инстинктивно се обърнах и бях готов да зашливя човека който ме докосна, но спрях. Цялото ми тяло замръзна.

Очите ми се разшириха и студена пот изби по челото ми.

Побиха ме тръпки, но аз най-после се отдръпнах.

Студената му и властна ръка ме хвана през кръста придърпвайки ме опасно близо до него. Устните ни бяха на милиметри и можех да усетя как той губеше търпение.

Веждите му се сключиха и забелязах огромната вена на челото му, която беше силно изпъкнала.

Точно преди да кажа нещо той ме прекъсна:
-Какво по дяволите си мислиш, че правиш Ким Техьонг?

-Дж-Джънкук. - казах шепнешком и си поех въздух, после продължих:

-Н-Не е т-това което си м-мислиш.

Той ме пусна, след което хвана силно за ръката и ми каза -ВКЪЩИ.ТРЪГВАЙ.ВЕДНАГА!

Аз кимнах и заедно тръгнахме към вкъщи.

Мамка му Джимин! Защо изобщо те послушах?

Гледната точка на Джимин

Бях зает да си говоря с някой непознат и дори не забелязах какво се случва около мен. Всичко беше толкова хубаво, докато някой не застана зад мен прекъсвайки разговора ми.

Аз се обърнах и мигновено разширих очи шокиран.

-Ю-Юнги?! Какво правиш тук? - попитах изправяйки се от мястото си до непознатия мъж

-Аз ли? Ти какво правиш тук и то с този? - Юнги се обърна към непознатия мъж и го погледна кръвнишки

Мъжът се изправи и си тръгна оставяйки ни сами.

Юнги ме погледна ядосано и ми каза:
-Разочарован съм от теб Джимин. Не мислех че си такъв.

Той се обърна и беше готов да си тръгне преди да го спра.

Сълзи започнаха да се образуват в очите ми, поех си дъх и му казах:
-Ти? Имаш ли това право?

-За какво говориш?

-Кой си ти? Какъв си? Можеш ли да ми кажеш.

-Моля? - попита той

-Кажи Юнги ти съпруг ли си ми? Какъв си ми? Гадже?

-Разбира се, че съм ти гадже Джимин. Знаеш че те обичам-

-Не не знам! Не си ми го показвал че да знам.

-Какво искаш да кажеш? - попита той със сериозен тон

-Знам Юнги, че ти не ме обичаш. Знам го. Защото в противен случай никога нямаше да ме загърбиш заради работата си. Нямаше да ме ограничаваш толкова.

Не можах да сдържа сълзите си. Пуснах ги на свобода.

-Джимин. - повдигна брадичката ми той след като се наведох да плача за да не ме гледа

-Знаеш ли защо работя толкова? За да ни осигуря добро бъдеще. За да можем да се оженим. Правя всичко за теб.

Не можех да повярвам на думите му. Но на това което не можех да повярвам още повече беше факта че се усъмних в човека когото обичам най-много.

Юнги разтвори ръце и ме прегърна, докато аз зарових главата си във врата му.
Той ме погали по главата за да ме успокои и после тихо ми прошепна:

-Но все пак ще те накажа. - намигайки ми

Авторска бележка: Ураа двоен ъпдейт! :)