Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

o n e h u n d r e d

БОЖЕ МОЙ АЗ ЪПДЕЙТВАМ НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ ТОВА Е ЧУДО!
(знам че не съм писала повече от месец но мамка му и даскалото скапано което изяжда 100% от времето ми и трябваше да се разболее че най-после да имам малко свободно време и ИСКРЕНО СЪЖЕЛЯВАМ ЗА ОГРОМНОТО ЗАБАВЯНЕ!)

||
ТАЗИ ГЛАВА Е ПИСАНА НЯКОЛКОКРАТНО КАТО Е СПИРАНА И ПОСЛЕ ПРОДЪЛЖАВАНА
||

Три години по-късно, Хосък официално излезе от затвора. Защо? Той бе оправдан за добро поведение и обеща, че повече няма да притеснява Юнги или Джин.

Хоби осъзнаваше, че има проблеми. Знаеше, че не е "добре".

Но младото момче искаше да се промени. Първо за да докаже на Джаксън, че е способен да се промени, а после за да може да продължи образованието което преди години загърби.

Хосък се подложи на лечение. Бавно той разбра грешките си и изпитваше нуждата да се извини на момчетата.

Джаксън успя да промени Хоби и това му стигаше, за да му се довери.

Двете момчето се обикнаха и заживяха заедно в дома (апартамента) на Джаксън.

След седмица от както Хосък излезе от затвора той реши, че е редно да отиде при Юнги и Джин - за да се извини.

| |

-Знам, че е невъзможно да ми простите. - Той продума и си пое дъх докато нервно си играеше с ципа на якето си

След като си отдъхна той продължи и погледна с тъжен  поглед двете момчета:

-Умолявам ви да забравите всичко, което съм ви причинил. Осъзнавам, че искам прекалено много от вас и сирурно ме мразите-

-Не те мразим Хосък. - каза с треперещ глас Джин.

Факт беше, че Джин няма да може да забрави станалото толкова лесно. Но той бе готов да загърби миналото и да продължи напред.

-Прощаваме ти. - каза Юнги

Очите на Хоби се напълниха със сълзи от щастие, че приятелите му не го мразят.

След няколкочасово наваксване с приказките, беше време Хоби да се прибере при гаджето си.

| |

-Джаксън? - попита Хосък влизайки в дома им. Беше вече късно и сигурно другото момче спеше.

Хосък събу обувките си и отиде в спалнята им. Безшумно отвори вратата и видя своето гадже да гледа телевизия.

-Не спиш ли? - попита Хоби сядайки на леглото до него

-Не, чаках те. Как мина? - попита Джаксън съсредоточавайки вниманието си към Хосък.

Хоби пусна на свобода напиращите му сълзи и силно прегърна своето гадже, заровяйки главата си във врата на другото момче.

Джаксън се усмихна, виждайки колко емоционален е станал Хосък за толкова кратко време. Зарадва се, че по неговото държание и без да обелва и дума, Хосък вече може да си отдъхне.

-Те.. - каза Хоби докато леко халцукна, намирайки държанието му за много сладко от страна на гаджето му.

Джаксън потупа нежно гърба на Хоби в знак да го успокои малко.

След няколко минути плач, Хосък се успокои и се отдръпна от Джаксън като се усмихна. По-младото момче (Хоби) си пое дълбоко дъх и се реши да разкаже на Джаксън как е минал денят му.

-Те се държаха с мен добре, Джаксън. - започна Хоби докато притеснено си играеше със завивката на леглото

-Те веднага ми простиха. Което ме изненада много. Мислех, че ме мразят.

-Юнги и Джин не те мразят, Хоби. Ти все пак си техен приятел. А и съм сигурен, че са видяли твоята искреност.

Хосък се усмихна нежно от думите на своето гадже, изтривайки малката сълза която се беше образувала на лицето му.

Джаксън го прегърна, целувайки го нежно го челото.

| |

-Господин Джънг извършили сте престъпление.

-Май, ще трябва да ме накажете господин полицай. - отвърна Хосък, като му намигна

Точно това се надяваше да чуе Джаксън,за да се позабалвават малко.

По-голямото момче се изправи от леглото и отиде до нощното шкафче изваждайки белезници, лубрикант, вибратор и нещо което очите на Хосък не успяха да видят.

Вълнение обзе цялото тяло на Хоби. С гаджето му не бяха правили секс от отдавна и притеснението му си личеше от километри.

Джаксън се усмихна сигнализирайки му да се отпусне.

Няколко секунди по-късно Хосък беше гол, закопчан с белезници за леглото и поруменели бузи от срам.

Държанието на Хоби беше толкова сладко в очите на другото момче.

-Толква си сладък. - призна Джаксън, като сля устните им без да дава на Хосък да каже каквото и да е било

Целувката им беше изпълнена с толкова любов и емоции. Някой хора биха я определили, като сладка и невинна, но други биха казали че е е гореща и изпепеляваща.

А истината е, че беше и двете. В началото сладка и невинна, но после страстна и разтапяща.

Езиците им започнаха борба, която не след дълго Джаксън спечели.

Двете момчета се отделиха от целувката за да си поемат въздух. Дишаха тежко, докато сърцата им биеха забързано заедно.

Джаксън се отправи с влажни целувки към врата, а после и ключицата на момчето оставяйки свежи червени смучки.
След това продължи надолу по тялото на Хоби докато не стигна до зърната му и не се заигра с тях.

Хосък започна да стене от удоволствието което изпитваше, но също така и копнееше да докосне Джаксън въпреки че беше закопчан.

Хоби започна да губи търпение, за това започна да отърква голото си тяло в това на Джаксън.

Чернокоското наддате лек стон, който Хосък успя да долови и продължи докато не бе притиснат за леглото.

-Изглежда си много нетърпелив за своето татенце. Така ли е коте?

Хоби кимна в знак на съгласие. Джаксън за пореден път сля устните им в целувка преди да се отдели и без да предопреди Хосък  вкара безжалостно вибратора в тясната дупка на момчето под него. Но разбира се преди това сложи обилно количество лубрикант за да не го нарани излишно.

Джаксън усили степента до край и започна да се наслаждава на стоновете докато Хоби го молеше да спре.

-М-Моля т-те т-татенце. - продума с тих глас Хосък който започна да се гърчи осъзнавайки че е на път да свърши всеки момент.

-Какво искаш от своето татенце, коте? - попита със своя дълбок глас другото момче което предаваше тръпки по тялото на Хоби, възбуждайки го още повече

-М-Моля т-те д-да ме ч-чукаш.  - каза през стененията си Хосък

Джаксън се усмихна и прошемна в ухото на Хосък:
-Каква кучка си само. И то само за твоето татенце. Искам да ми обясниш какво точно искаш от мен.

-И-искам т-татенцето ми да ме чука докато не мога да ходя, докато загубя гласа си и не забравя името си. И-искам д-да усетя масивният му пенис да ме запълва изцяло.

Отговорът на кестенявокосото момче много зарадва Джаксън и го възбуди до такава степен, че дори не извади вибратора, а напъха огромният си член в дупката на Хосък.

Очите на Хоби се насълзиха. Той не беше свикнал на подобно удоволствие до сега.
Гаджето му се забиваше със страшна сила в него карайки леглото им да се тресе толкова много, че сигурно съседите утре сутрин ще се оплакват от много шум който са вдигнали.

Стоновете им обляха цялата стая.
Хосък накъсано заяви, че е много близо до предела си и помоли татенцето си за да свърши.

Вместо да му отговори, Джаксън спря да се забива в него и махна вибратора. Хоби изскимня от липсата на члена на своето татенце и започна да се мърда за да привлече отново вниманието му.

Докато разбере какво се случва, "малката изненада" която беше приготвил Джаксън се озова върху сравнително по-малкия член на Хоби по който вече течеше предерекционна течност.

Точно така, това беше пръстен който предпазваше на Хосък да свърши.
Кестенявокосото момче погледна учудено своето татенце което му каза:
-Няма да свършваш преди аз да ти кажа.

След това Джаксън отново започна да се забива в Хосък укучвайки онова специално място - простата му, което носеше толкова удоволствие на другото момче.

Хоби започна леко да плаче, защото не издържаше и искаше вече да приключи но уви Джаксън не му позволяваше.

Минаха още няколко минути в които Хосък молеше своето татенце "за да се освободи".
Накрая Джаксън се съгласи и премахна пръстена позволявайки на кестенявокосото да свърши.
С още няколко тласъка Джаксън също приключи надълбоко в своето коте.

Изморени, потни и мръсни двете момчета заспаха бързо но не и без да си кажат едно" Обичам те" за лека нощ. (и да не бъдат махнати белезниците от ръцете на Хоби)

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro