Гледната точка на Ким Техьонг

-Писна ми от тебе курво!

Чух писаци и караници, които ме накараха да настръхна. Слязох по стълбите за да видя пред себе си поредната картина на как баща ми бие майка ми.

-Какво зяпаш, бе копеле? 

Отстъпих с няколко крачки назад и сълзи за пореден път започнаха да обливат лицето ми при окаяния вид на моята майка. Тя беше на пода, плачеща и свита клатушкаща се напред назад треперейки.

Опитах да се приближа до нея, но получих силна плесница от страна на баща ми. Загубих бързо равновесие и паднах. Веднага разбрах - той е пиян. 

Не беше трезвен, не знаеше какво прави. Всеки път с това се оптавдаваше след като нанасяше жесток побод над мен и моята майка.

-Ти издънката на семейството.. 

Посочи ме той с пръст като се приближи и хвана за яката на ризата. 

-Как можа да се родиш такъв педераст?

Не отговорих нищо, само наведох глава и прехапах устни.

Той беше такъв, лош баща и лощ съпруг на който не му пукаше за нищо друго освен да взема парите които майка ми изкарва с дни чрез честен труд за да ходи да се налива и да ебе проститутки.

Но иначе проблема винаги бях ме ние. Задушавахме го, не го оставяхме да прави каквото си иска и накрая ето до къде го докарахме.

-К-Къде с-сбърка? 

Едвам промълвих от страх майка ми да не го отнесе отново.

-И смееш да питаш? 

Тишина за няколко секунди обви студената ни къща. Можеше да се усети колко ужасени бяхме заедно с мама. 

-Ще ти кажа, явно наистина не знаеш.

Баща ми седна на удобния ни, полу-скъсан диван като ритна майка ми по кръка карайки я да изпищи от болка.

-Тази така наречена твоя майка ми изневери.

Не се учудих, той не можеше да я дари с любовта и вниманието което тя заслужаваше.

-При това е и бременна.

Очите ми се разшириха щом чух тези негови думи. Майка ми е бременна, а той я пребива безмилостно.

Станах от пода и отидох до нея, прегръщайки я.

-Тя не заслужава това. - бяха думите ми, преди да бъда ударен за пореден път изплювайки кръв.

Майка ми се опита да стане и да ме защити, но болка преряза цялото и тяло и тя не можеше да направи и крачка. Пък и не смееше.

 Оставих се на силните му удъри докато той не се успокои. Не исках да закача майка ми. Не исках да я виждам отново така, ако ме пребива още малко може и да умра и да се оттърва от тази гледка. 

И без това съм беззащитен.Слаб. Не мога да се опълча на мъжът който наранява всеки ден мен и майка ми. 

Мама се добра до телефона си, който беше на масичката в близост до нея.

Моля се да звънне най-после на полицията.

В продължение на няколко минути аз отклонявах вниманието на баща ми понасяйки всеки следващ удар, докато тя помоли някой за помощ по телефона и бързо затвори.

Баща ми се обърна към нея и разярен и удари толкова силна плесница, че тя едвам стоеше на краката си.

Отново трепереше, не спираше да трепери.  Сълзите и не спираха да капят по нежното и разбито лице. Тя беше съсипана.

Сърцето ми се късаше да я гледам така, множествено пъти умолявах онзи мъж да я пусне да се смили над нея. 

-Млъкни иначе ти ще го отнесеш пак!

-Нека го отнеса. -прошепнах тихо, но достатъчно високо за да ме чуе.

Той започна да ме рита в стомаха и слабините. Скубеше косата ми и се изплю в лицето ми.

Мразех го, много го мразех за това което ни причиняваше. Но мразех още повече себе си, защото винаги му прощаваме.

По едно време посредата на побоя от който зрението ми започна да се замъглява аз чух как някой отвори вратата.

Беше някакъв непознат мъж, който се сби с баща ми и спечели срещу него.

Опитвах се със все сили да видя кой е този спасител, но не можех. Опитах се и да стана за да отида при майка ми, но отново провал. Не можех да помръдна. 

Накрая очите ми се затвориха и всичко потъна в мрак. 

Дали умирам?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

И така здравейте, надявам се първата глава да ви е хванала вниманието! Знам че бях написала, че главите ще са кратки но тази реших да е по-дълга.  Благодаря ви за четенето и ако имате предложения кой е мистериозния мъж който спаси г-жа Ким и Техьонг, моля коментирайте! ;)