Неутрална гледна точка

-Да не си посмял утрепко! - изстреля ядосано Намджун докато забърза крачката си

Хосък се обърна изненадан чувайки познатия глас на Джун.

Добре, че Юнги му беше изпратил смс за да дойде.

Намджун ядосано издърпа пистолета от ръката на Хосък, насочвайки го право в лицето му.

Джънг се засмя и изцъка с език, проговаряйки:

-Виж ти кой решил да ми дойде на гости?

-Къде е Джин? - попита Джун едва сдрържайки нервите си, както и ръката си за да не натисне спусъка.

-Защо се интересуваш от това къде е бебето ми? - направи фалшива изненадана физиономия Хоби, докато виждаше как лявото око на Джун започна да трепва и как огромна вена беше изкочила на челото му

Намджун се изсмя леко доближавайки пистолета до главата на Хосък казвайки му:

-По-добре не си играй с търпението ми, кучко!

Хосък го погледна право в очите казвайки му:

-Няма да ти кажа къде е Джин. Той е мой и само мой.

-А тогава аз защо съм тук (завързан)? - намеси се в разговора Юнги

-Ако до три секунди не ми кажеш къде е гаджето ми,ще ти пръсна мозъка. Ясен ли съм?

Хосък се огледа и точно преди да реши да направи някой номер, Намджун го хвана и го удари силно с юмрук.

-Едно... - започна с броенето си Джун

-Две... - продължи докато Хосък се изправяше и понечи да избяга, но бе хванат отново

-Три... - продума Намджун зареждайки уръжието и насочвайки го в главата на Хосък

-Това трябваше да го направя отдавна. - каза Намджун, натискайки спусъка

Юнги затвори очи понеже не искаше да гледа как се разпиляват малкото мозъчни клетки на Хосък, но веднага след това ги отвори осъзнавайки че не се чу никакъв изстрел.

-Добър опит кучко. - каза Хосък, посочвайки празното оръжие на Намджун и Юнги

-Нима мислеше, че ще те оставя толкова лесно да се отървеш от мен? - засмя се истерично той

Странното обаче беше, че Намджун не бе изненадан дори напротив отвърна на Хосък също със усмивка и му каза:

-Не разбира се. Тогава няма да ми е забавно. 

Стъпки се чуха в изоставената сграда в която трите момчета бяха. Хосък се обърна, но преди да каже нещо Джаксън го гръмна в ръката карайки го да извика от болка.

Джимин се затича, отивайки да отвърже Юнги. Въпреки че му беше ядосан, той разбираше колко много Юнги прави за него и Джин и как е изложил собствения си живот на риск заради Чим.

-Оплаши ли се за мен? - попита го Юнги игриво

Джимин се подразни леко и му каза:

-Млъкни! - прегръщайки го силно

Хосък лежеше на пода присвит от болка, победен от Намджун той най-после продума:

-Джин.. е на горния етаж. - преди да затвори очи от кръвозагуба

Намджун остана изненадан от казаното от Хоби и се затича към горния етаж.

Хосък беше прав.. Джин лежеше  а едно легло целият в системи и апаратури. Вторият етаж изглеждаше поддържан за разлика от първия и можеше ясно да се види, че въпреки всичко Хосък се е грижели за състоянието на Джин.

Намджун се приближи до него и хвана ръката на спящият Джин.

-Мило. - продума Намджун през сълзи

Сякъш чудо се случи и Джин отвори леко очи.

Намджун се зарадва толкова много, че се наведе и го прегърна.

Очина на Джин се напълниха със сълзи щом видя любимият си отново.

Джин не знаеше къде се намира, но щом виждаше Джун това бе достатъчно.

-Джун. - каза с тих и уморен клас Джин, хващайки леко ръката на другото момче

Намджун изтри сълзите си и му каза тихо:

-Тук съм любов моя. И никога повече няма да те оставя.

След това Намджун отново се наведе и постави нежна целувка по бузата на Джин.