Една седмица по-късно

Гледната точка на Техьонг

Мина цяла седмица от както Джимин ми каза за смъртта на майка ми.

Не ми се излиза и говори с никой. Джънкук постоянно се тревожи за мен, но му обяснявам че съм добре.

Дори... И да не съм много добре.

Днес трябва да ходя в съда заедно с Куки. Ще се проведе дело срещу господин Джеон и аз трябва да събера сили за да изляза.

Чувствам се като пълна развалина. Много обичах майка ми, дори и да не бяхме особено близки.

Радвам се, че Джънкук е до мен за да утеши мъката ми.

Изпитвам една огромна празнина.
Чудя се защо майка ми трябваше да се качва на самолет за да се прибере? Как ли са останалите хора, на които близките им също са загинали?

Аз го понасям сравнително добре, щом не съм се рязал от няколко дни значи се оправям.

Мислите ми за живота бяха прекъснати от една нежна ръка, която докосна лицето ми.

-Как си? - попита ме Кук сладко докато ме милваше

-Добре съм. - отврънах

-Те.. Моля те да ми споделиш мъката си. Виждам те от цяла седмица да си в това състояние и да те виждам как скришно от мен се режеш къса сърцето ми.

Аз хванах топлата ръка на Кук и я взех в своята. Той се загледа в белезите ми и усетих как една капчица сълза падна на единият белег.

Аз изсъсках от болката, която ми беше позната. Тя ми доставяше щастие на разбитата ми душа.
Колкото и да се опитвам да съм нормален, знам че няма да съм.

-Защо си с мен? - попитах го изведнъж след като повдигнах главата си и се загледах в красивото му лице

-Как защо Техьонг? Защото те обичам. Влюбен съм е теб още в първия миг в който те видях преди две години знаех че си различен. Интересен. Непознат. Но това ме привлече към теб. Красивата ти и рядка усмивка, очите ти които са като огледало на твоята душа и разкриват раните ти които те правят по-силен. Ти си едно красиво и крехко създание, което влезе в живота ми като една красива мечта.

Аз се разчувстах и прегърнах силно Джънкук, казвайки му:

-Много те обичам. Благодаря ти, че си до мен.

Той отвърна на прегръдката и с едната си ръка погали косата ми казвайки:

-Хайде сега се приготви за да накежем онзи нещастник.

Аз кимнах с глава вече по-самоуверен в себе си, защото знаех че има някой който ме обича и е с мен - Джънкук.

Авторска бележка: Тази история мислех, че ще свърши след 30 глави а то кво се оказа 😂😂😂
П.С В следващата глава няма да разказвам за самото дело а ще позабързам нещата, че искам да успея да приключа историята докато почнем училище :'(