Неутрална гледна точка

Родителите на Джънкук и Техьонг се прибраха, ваканцията приключи и момчетата отново трябваше да отидат на училище.

Те и Кук вървяха заедно към училище, докато не остана около 500 метра и Кук реши да забърза крачката. Нормално, беше го срам от Техьонг неговият така наречен "доведен брат".

Техьонг си отдъхна, че побойникът вече не е наоколо и взе телефона си от джоба си.

Jimin❤️

Мили идваш ли?~~

Taehyung

Да.

Jimin❤️

Нямам търпение да те нагушкам и нацелувам щом те видя. Много ми липсваше!

Taehyung

И ти на мен.

Jimin❤️

Умееш добре да лъжеш Ким.

Taehyung

Хаха хвана ме!

Jimin❤️

До кога ще продължаваме така?

Taehyung

С кое?

Jimin❤️

Как с кое, Техьонг?! С това, че съм ти гадже.

Taehyung

Толкова ли ти е неприятно да си с мен, Джимин?

Техьонг затвори приложението с което до момента си пишеше с Джимин и видя, че вече е стигнал пред училище.

Те си пое дълбоко дъх и тръгна към поредния шибан ден.