Гледната точка на Намджун

Вече повече от час чакаш Хосък, който явно няма да се появи скоро.

Той настояваше да се срещнем, а никакъв го няма.

Дано само да не домъкне оная курва с него, понеже не знам дали ще си сдържа нервите. Може да направя нещо, което после да съжелявам.

Въпреки че, все още обичам Джин аз не мога да понеса това негово предателство спрямо мен.

Нима той се е подигравал с мен и любовта ми?

Нима всичко което преживяхме не знаеше нищо за него?

Без да се осъзная няколко сълзици се плъзнаха по лицето ми.

Аз ги изтрих и бях готов да си тръгна когато той се яви пред мен.

Не кой да е, а СеокДжин.

Аз го погледнах ядосано и бях готов да го подмина като пътен знак, когато крехкият му глас ме спря.

-Нямаш право.

-Какво? - Попитах обръщайки се в негова посока

-Чу ме нямаш право да ме съдиш.

-Така ли? Това, че бившото ми гадже беше проститутка, докато излизахме е съвсем нормално нещо което трябва да ме радва. Господин СеокДжин, червен килим да ви опъна не искате ли?

Видях няколко сълзи които боляха красивото му лице.
Той беше на път да се разплаче.

-Ти. Поне. Веднъж.. Благоволи ли да ме попиташ от къде вземам толкова пари за да покривам всичките ти разноски и борчове? Не, нали? Защото си егоист който не го интересува нищо освен неговата болка. Не те интересува през какво аз минавам, или с какво ми се налага да се сблъскавам за да се опитам да те направя щастлив.

-Това трябва ли да оправдава постъпките ти? Как си се чувствал ли? Мога да си го представя, докато си се ебал с клиентите си как си се чувствал. - казах докато направих погнусена физиономия

-Клиенти? За какво ебане говориш? Мен никой освен теб не ме е докосвал. Но ти и това не разбра. Ти никога не разбра какво правех за да те зарадвам Намджун. Пръскам сумати и пари за лекари да оправим наркоманските ти истории.

-Очакваш да повярвам на тези лъжи? А и кой те е карал да даваш пари за лекари, като съм си съвсем добре? Нямам нужда от подаянията ти и милостинята ти.

-Как може да си толква обсебен само от себе си и да не чуваш това което някой друг ти казва. Защо съм работил там? Нима има човек който желае да наеме на работа бивш затворник като теб? Как да намеря друга работа от която няма да ме уволнят ако си тръгна когато на теб ти притрябвам. Но няма смисъл да говоря повече. Ти така или иначе не ме чуваш.

Не можах да кажа нищо. Само гледах как той плаче безутешно.

-Знаеш ли какво ми се случи преди няколко дни? Бях на път да бъда изнасилен. Но на теб пак не ти пука. Защото ти не се интересуваш от мен. Ако не беше Хосък, не знам дали днес щях да съм тук пред теб.
Но ти отново не се интересуваш.

-Джин аз- бях прекъснат от него

-Спести си го Намджун. Няма смисъл вече да ме съжеляваш.
Знаеш ли какво осъзнах след толкова време? Че аз бях единственият който правеше жертви в нашата връзка и дори все още силно да те обичам аз вече няма да продължавам така.
Ти не заслужаваш мен и любовта ми Ким Намджун. Сбогом.

С тези негови думи аз го видях как той започна бавно да се отдълечава от мен.

"Проклет да съм, мамка му! Какво направих?"