f o u r t y o n e
Гледната точка на Техьонг
Как можаха да ми причинят това? Защо го направиха? Първо Джънкук ме пребиваше редовно, сега г-н Джеон ме изнасилва!
Огледа тялото си в огледалото във стаята. Видях че имам белези навсякъде и всяка една синина ме болеше много.
Започнах отново да плача. Отвращавам се от себе си. От това как съм толкова без защитен и това, че всичко лошо само на мен се случва.
Как ще погледна майка ми в очите след всичко това?
Как ще погледна Джимин след всичко това?
След като Джънкук разкаже на цялото училище вече и за курва ще ме използват.
Огледах се и във стаята имаше малко джобни ножче което се намираше иззад учебниците на Джънкук.
Аз взех това ножче и го огледах. То беше остро и то беше единственият изход който ми остава.
Започнах да правя с него малки белези по лявата си ръка, които ме радваха. Аз започнах да се смея, защото колкото и да ме болеше в момента на мен ми беше приятно.
Искам да го направя пак.
Започнах да правя разрези по ръката си - един, два, три, пет пъти докато ръката ми не взе да кърви обилно.
Накрая реших, че за да се самоубия това не е достатъчно.
Огледах оголеното си тяло и прецених, че ще е най-добре да го забия в сърцето си.
Точно когато бях готов да се намушкам, някой спря ръката ми на милиметри от кожата ми.
Повдигнах поглед и очите ми се срещнаха с тези на Джънкук.
Той плачеше. Защо плаче? И на него ли му направиха нещо? И той имаше кръв по лицето си.
Джънкук дръпна ножа от мен и аз започнах да треперя. Знаех, че ще ми направи нещо.
Сълзите ми се усилиха. Молех се да ме убие, за да не е толкова болезнено всичко.
Джънкук се приближи до мен и ме прегърна силно. Той започна да плаче много колкото мен.
Аз го погледнах объркано, докато не чух тихият му глас:
-Прости ми, че не дойдох на време. Прости ми.
Сърцето ми заруптя, без да знам от върнах на прегръдката му.
Той е искал да ме спаси. Имало е някой който е искал да ме спаси?
Джънкук след няколко минути се от дръпна от мен и извади аптеката.
-Искам да превърна раните ти. - каза той със насълзени очи
След като прочисти всяка една моя рана той ме прегърна отново.
Тялото му трепереше повече от моето. Поставих ръка върху челото му и разбрах, че има температура.
Станах и взех една кърпа която намокрих. Казах му да легне и я поставих на челото му.
Реших да се от дръпна от него и да си легна на моето легло, но той хвана ръката ми и я стисна силно казвайки:
-Остани с мен. Моля те. - преди да затвори очи
Аз се преоблякох и легнах до него на леглото му. Той обяви ръце около кръста ми и зарови главата си във врата ми.
Дахът му ме гъделичкаше.
Обърнах се с лице към него и започнах да го оглеждам.
Тъкмо щях да заспивам когато чух едно тихо:
-Обичам те Техьонг.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro