Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

f o u r t y o n e

Гледната точка на Техьонг

Как можаха да ми причинят това? Защо го направиха? Първо Джънкук ме пребиваше редовно, сега г-н Джеон ме изнасилва!

Огледа тялото си в огледалото във стаята. Видях че имам белези навсякъде и всяка една синина ме болеше много.

Започнах отново да плача. Отвращавам се от себе си. От това как съм толкова без защитен и това, че всичко лошо само на мен се случва.

Как ще погледна майка ми в очите след всичко това?
Как ще погледна Джимин след всичко това?
След като Джънкук разкаже на цялото училище вече и за курва ще ме използват.

Огледах се и във стаята имаше малко джобни ножче което се намираше иззад учебниците на Джънкук.

Аз взех това ножче и го огледах. То беше остро и то беше единственият изход който ми остава.

Започнах да правя с него малки белези по лявата си ръка, които ме радваха. Аз започнах да се смея, защото колкото и да ме болеше в момента на мен ми беше приятно.
Искам да го направя пак.

Започнах да правя разрези по ръката си - един, два, три, пет пъти докато ръката ми не взе да кърви обилно.

Накрая реших, че за да се самоубия това не е достатъчно.

Огледах оголеното си тяло и прецених, че ще е най-добре да го забия в сърцето си.

Точно когато бях готов да се намушкам, някой спря ръката ми на милиметри от кожата ми.

Повдигнах поглед и очите ми се срещнаха с тези на Джънкук.

Той плачеше. Защо плаче? И на него ли му направиха нещо? И той имаше кръв по лицето си.

Джънкук дръпна ножа от мен и аз започнах да треперя. Знаех, че ще ми направи нещо.

Сълзите ми се усилиха. Молех се да ме убие, за да не е толкова болезнено всичко.

Джънкук се приближи до мен и ме прегърна силно. Той започна да плаче много колкото мен.

Аз го погледнах объркано, докато не чух тихият му глас:

-Прости ми, че не дойдох на време. Прости ми.

Сърцето ми заруптя, без да знам от върнах на прегръдката му.

Той е искал да ме спаси. Имало е някой който е искал да ме спаси?

Джънкук след няколко минути се от дръпна от мен и извади аптеката.

-Искам да превърна раните ти. - каза той със насълзени очи

След като прочисти всяка една моя рана той ме прегърна отново.
Тялото му трепереше повече от моето. Поставих ръка върху челото му и разбрах, че има температура.

Станах и взех една кърпа която намокрих. Казах му да легне и я поставих на челото му.

Реших да се от дръпна от него и да си легна на моето легло, но той хвана ръката ми и я стисна силно казвайки:

-Остани с мен. Моля те. - преди да затвори очи

Аз се преоблякох и легнах до него на леглото му. Той обяви ръце около кръста ми и зарови главата си във врата ми.

Дахът му ме гъделичкаше.
Обърнах се с лице към него и започнах да го оглеждам.

Тъкмо щях да заспивам когато чух едно тихо:

-Обичам те Техьонг.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro