Гледната точка на Юнги

Пристигнах в болницата при Джимин. Исках да го посетя след "инцидента" който ме сполетя.

Заварих го да спи. Колко сладък е само. Токова нежен и невинен.

-Хей Чим. Как си?

Седнах на стола до него и го хванах за ръката. Доктора ме предупреди да внимавам да не го събудя. За това реших да говоря съвсем тихо.

-До кога ще си така, хм?

-До кога ще чакам да се завърнеш?

-До кога трябва да те гледам без да мога да те прегърна?

-До кога ще издържа да те гледам с онзи Техьонг?

-До кога ще издържа без теб?

-Липсваш ми Джимин.

-Искам отново да се върнеш при мен. Отново са сме заедно.

Видях как ръката му помръдна за момент.

-Знаеш, че държа на теб. Никога няма да се откажа и ще те чакам.

-Обичам те, Чим.

-Какво по дяволите, Юнги? - изписка Джимин който отдръпна ръката си от моята

Той ме погледна шокиран, а после ме попита:

-Кой си ти наистина Мин Юнги?