Неутрална гледна точка

Джънкук все още беше притеснен за това, че баща му евентуално ще направи някоя глупост.

Бавно докато вървеше към дома си пред него се яви кратка  ретроспекция за предният му доведен брат.

-Той е само на 10! Изроди такъв, как можа да го изнасилиш? - чуваше се гласът на мащехата му от другата стая, която заедно със синът си плачеше неутешно.

Джънкук стоя на пода до вратата слушайки всяко едно нещо което баща му правеше. Това беше негово наказание. Да бъде завързан пред вратата и да слуша виковете от мъка на детето.
И защо бихте се попитали? С какво толкова е съгрешил Кук?

Отворът е много прост. Той не се подчиняваше на всичко което баща му му казва или го кара да прави. Следователно мъжът се ядосваше и на казваше синът си по този строг начин.

Джеон Джънкук тъеше цялата си мъка и гняв във себе си докато не започна да я излива върху Техьонг.

Докато се усети Джънкук вече беше пристигнал пред домът си.

Отвори вратата и видя как е оставено светло в хола. Имало е вечеря, която е изстинала и вино което е излято на пода.

Той се огледа докато не чу викове идващи от стаята на баща му.

-Мамка му. - каза си Кук тихо

Побегна към горния етаж и без да почука отвори вратата на стаята на баща му.

Пред него се яви такава гледка, която накара сърцето му да спре сякъш сълзи да текат без предупреждение и страх, който премина през цялото му тяло го накара да замръзне без да може да се движи.

С колкото сили имаше Кук той каза:

-Татко?

-Джънкук? - обърна се баща му изненадан

Мъжът не се засрами от това, че синът му го вижда, а напротив той се усмихна широко спирайки записващото устройство.

Джънкук стоеше и гледаше горкият Техьонг на който тялото му изпълнено с белези трепереше.

"Джънкук събери си ума." повтаря ше си той наум

КУК се размърда и отиде до Техьонг, който избутва ръката му.
Момчето повдигна поглед и видя Джънкук. Не пожела да го гледа дори, защото знаеше че и той е опасен. И той е побойник. И той може да му стори нещо лошо.

Джънкук се натъжи още повече, че Те не му позволи да го докосне.

Младият Ким събра всичките си сили и се изправи от пода. С бързи доколкото може крачки той излезе от стаята, отправяйки се към тази с която делят с Кук.

Джънкук наблюдаваше мъката която изпитваше Техьонг и той докато се отдалечаваше Кук можеше да види белезите по гърбът му и следите от шамари.

Джънкук си пое дълбоко дъх и изтри сълзите си. Видя че баща му, се е облякъл и му каза:

-Чакам те отвън, да поговорим. - свивайки юмруци

Няколко минути по-късно те вече бяха навън и още щом видя самодоволната усмивка на лицето на мъжът, Джънкук го удари силно в лицето.

Джеон изплю кръв, докато синът му го ритна толкова силно че да падне. Започна да го налага и след всеки удар му казваше:

-Сега хубаво ли ти е? Харесваш ли да те нараняват? Ето как се почувства момчето докато го изнасилване!

Джънкук беше изключително ядосан. Той скубеше баща си докато не спираше да го рита, да го удря с юмруци и да му бие шамари.

След като видя баща си, който бе на път да загуби съзнае. Джънкук го остави да лежи там като прошепва:

-Ти си животно. - преди да се върне обратно в къщата, отправяйки се при Техьонг