Гледната точка на Юнги

-Май прекалихме.

-Знам. - казах зарових глава в коленете си.

Много исках да спечеля отново Джимин. Но той наистина не ме помни. Наистина е изтрил всеки един наш спомен. Всичко което приживяхме заедно.

Неусетно няколко сълзи се стекоха по лицето ми.

Ударих се юмрук по стената, защото не можех да сдържам гнева си.

Мразя себе си. И мразя онзи ден в който всичко се случи..

-Юнги, хьонг~~

-Кажи дребен. -отвърнах смеейки се на сладоста на момчето в прегръдките си.

-Хайде да отидем на екскурзия! -каза интусиазирано Чим.

-Кога?

-Този уикенд??

-Но май го дават да вали.

-Няма значение. Щом съм с теб лошото време няма да ми помрачи кратката ваканция.

Погалих го нежно по главата, като се спогледах в красивите му дълбоки очи.

Сърцето ми биеше като лудо, мислех че ми става нещо. След това разбрах, аз съм влюбен в теб Джимин.

-Добре тогава, но при едно условие.

-Какво? -попита развалнуван той.

-Ще ми даваш да те целувам, прегръщам и докосвам когато си поискам.

-Е че ти как ще караш тогава?

Засмях се леко, на сладостта му. Не знам как го прави но всяко нещо което той каже или извърши е толкова красиво и перфектно.

От красивото му лице, меките му устни предизвикателният врат който чака само да започна да оставям смучки по него. До красивото му леко и изящно дупе, което ме възмуждаше само докато си помисля за него.

В началото реших, че към Джимин съм привлечен само сексуално но се оказа че не само тялото му ме подлудява а той самият. Обичам всяка една частица от това малко мочи пред мен.

-Мисля, че ще се справя.

-Добре тогава, имаме сделка. -намигна ми палаво той и сля устните ни в една дълга романтична целувка.

-Обичам те Юнги хьонг.

-И аз те обичам Джимин.

След няколко дена заминахме на почивка и си прекарахме чудесно. Но не знам по каква причина Джимин започна да се държи странно и да ми се сърди. Попитах го многократно какво има, но той ми се развика че съм му изневерявал.

-Как можа да ми го причиниш, Юнги? Защо? Нали ме обичаше?

-Но аз те обичам, Чим! Не знам, защо си мислиш подобни неща но аз ти казвам истината. Не съм ти изеверил!

-Лъжец! Не искам да стоя повече с теб.

Джимин тръгна да отваря вратата на колата ми, но тъй като валеше дъжд и аз се опитах да го вразумя не внимавах в пътя. Изведнъж це появи един огромен камион който направи всичко пред мен черно.

-Хьонг?- Джънкук ме извади от ретроскекцията в която се бях вкарал за малко.

-Да?

-Добре ли си?

-Не Джънкук. И никога няма да съм.